Задушавам се, все едно съм на претъпкан концерт, а бях в тъпият кабинет по математика, вярно , не бях с Шон , но това не ме спираше да мисля за него, а факта, че госпожата беше болна и не и се преподаваше не ми помагаше много.
- Касиди, хей. - обърнах се по посока на гласът, беше Браян.
- Какво искаш ? - попитах леко злобно, та той не знаеше, че съществуват до преди няколко дни, я да си гледа работата.
- Исках да ти се извиня за това което се случи на партито, бях пиян и не съм искал да ти посегна. - ами то и аз бих казала така, ако ме бяха набили.
- Няма нищо. - отвърнах вяло и продължих да си си драскам в тетрадката.
Тъкмо бях на път да завърша скицата на Джош Дън когато усетих , че някой се намести на свободното място до мен, о супер, беше същият търтей от който се опитвах да се отърва.
- Какво рисуваш? - ъгх, в момента в главата ми се въртяха над 200 отговора, но за жалост не ми стискаше да му кажа нито един от тях.
- Джош Дън от Twenty One Pilots. - продължих да рисувам, но бях нервна и за малко да продупча листа и да съсипя двуседмичният си труд.
- Готино. - някой да го разкара, моля ви.
Слава богу, звънецът би обявявайки официално, че часовете ни за днес са приключили и аз с максимална бързина си прибрах нещата и изтичах извън училище.
- Кас! - заклевам се , ако беше Браян щях такъв шамар да му ударя.
Обърнах се с видима досада, но източника на гласът се оказа човека който цял ден се стараех да избягвам, а именно - Шон. Бог да ми е на помощ, защото вече ,сещах как почервенявам.
- Имам чувството , че ме избягваш днес. - няма такова нещо.
- Сторило ти се е. - усмихнах се като дете на преглед при зъболекар.
- И аз си помислих така отначало , но после като питах Елинор дали има някаква причина да ми се сърдиш, тя просто ме погледна, засмя се и промърмори нещо под нос.
- Странно. - направих изненадана физиономия, но всъщност въобще не бях изненадана, знаех , че Ел ще ми го върне за това, че не и разказах какво се случи.
- Значи не си ми сърдита ? - сърдита не , да усещам ужасна изгаряща ме неловкост - да. - А какво става с теб и Браян?
- В какъв смисъл?
- Ами видях ви , че седите заедно. - и веднага си помисли, че става нещо, милото ми загрижено чадо.
- Поправка, той седна при мен и ми се извини за това което се случи на партито въпреки, че не виждам голяма промяна, но както и да е.
- Значи няма нищо между вас?
- Какво да има. - и тогава ми светна. - Ти да не би да ревнуваш , от Браян. - избухнах в неконтролируем смях, а изражението на Шон в момента беше неописуема смешна, сякаш току-що някой го беше фраснал с топка по главата.
- И защо да ревнувам? - защото изражението ти направо крещеше - ревност.
- Не знам, просто си помислих, че може би... - добре , че се усетих на време да си затворя устата, а това което исках да кажа , но не можех беше - "Защото си мислех, че онази наша полу целувка може би е значела нещо за теб"
- Може би какво, хайде Кас , изплюй камъчето.
- Забравих си мисълта , както и да е, искаш ли да се приберем заедно?
- Днес няма да мога, Амелия и аз имаме проект по химия за петък и днес няма да мога, просто исках да съм сигурен, че не си ми сърдита или нещо подобно, до утре Кас. - с това Шон се отдалечи потъпквайки това което мислех, че имахме.
Заприбирах се към вкъщи сама и на всичкото отгоре по нервна от нормално. Но това беше само някакъв проект, кого залъгвам, тя щеше да го направи нейният проект. Не ме разбирайте грешно , имах доверия на Шон, но на Амелия нямах абсолютно никакво доверия и бях 99% сигурна , че е склонна да се опита по какъвто и да е начин , да привлече вниманието му и че , което всъщност беше по лошото, че има шанс да успее. Какво по дяволите ми ставаше? до сега не се бях тревожила толкова за каквото и да е , а днес бях на тръни цял ден заради него. Трябваше да си прочистя мислите, ако продължавах така щях сама да се намразя. Звъннах на Елинор и тя вдигна по бързо от очакваното.
- Хей Ел , искаш ли да си направим пижамено парти днес и да поговорим. - въпреки, че имаше 99% шанс да е с Матю довечера, все пак трябваше да питам.
- Да разбира се , до половин час съм във вас, да не би да е станало нещо Кас ?
- Не разбира се, просто не сме се събирали скоро. - трябваше да лъжа, докато сама не осъзнаех какво ми е , никой нямаше да разбира.
- Като дойда ще ми кажеш, защото усещам, че има нещо и по телефона не е същото, така че. - и с това тя затвори, как не се усетих, че по някакъв начин се издавам, но все пак Ел ми беше приятелка от години, познаваше ме по добре и от мен самата.
Прибрах се вкъщи и леко затръшнах вратата след себе си при което майка ми веднага дойде при мен.
- Касиди , какво е станало ? - няма ли да престанат с този въпрос всички днес, нищо не е станало.
- Не, защо ? - попитах максимално невинно. - Денят беше страхотен.
- Ами затръшна вратата, помислих, че има нещо. - мама все още гледаше подозрително.
- От вятъра е , извинявай, Елинор ще спи вкъщи днес, отивам да си оправя стаята защото след половин час идва.
- Добре, ще ви направя пица за вечеря тогава. - мама се усмихна , тя гледаше Елинор като свое дете.
Качих се по стълбите и хвърлих раницата в ъгълът на стаята си, усещах, че бях на път да заплача, по дяволите всичко, вече и аз самата не знам какво ми има.
----------------------
Извинете, че вчера не качих глава, но имах малко работа , дано тази компенсира, утре дано успея да кача нова глава, защото ще съм от телефон и още нещо - НА 4 МЯСТО СМЕ В КАТЕГОРИЯ RANDOM ВИЕ ХОРА СТЕ НЕВЕРОЯТНИ ЧИТАТЕЛИ, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА. Моля коментирайте с теории какво мислите , че ще се случи за напред и ако имате идеи , давайте ги насам, с удоволствие ще ги включа. <3