-Доминик!-изкрещях срещу него, защото не спираше да удря главата на Роб в земята. Никакъв отговор,дори не съм сигурна,че ме чу. Обърнах се и видях,че никой няма да си направи труда да стане и да ги разтърве. Всички изглеждаха, че се забавляват.
-По дяволите, няма ли някой да ги спре?-изкрещях срещу Джейсън, но той поклати глава.
-Остави ги..нека разпуснат малко-каза ми бавно и спокойно,пушейки от цигарата си. Какво по дяволите? Да ги оставя? Всички ли си изгубиха ума, какво става за бога?
Обърнах се и погледнах към Доминик, който не спираше да удря Роб,а той от своя страна дори не можеше да стане и да удари Доминик.Бях прекалено изплашена,за да отида там и да се опитам да го спра, но какъв друг избор имам. Тръгнах към тях и тогава усетих как някой хваща ръката ми.Обърнах се и видях Лукас. Сега се сети,че трябва да направи нещо!
-Спри ги, моля те!-помолих,защото не ми оставяше друго. Учудих се когато той ми кимна и отиде да ги разтървава. Лукас хвана брат си за тениската и го издърпа от Роб.Доминик се опита да удари Лукас, но не успя. Той се наведе към него и му прошепна нещо в ухото,поглеждайки към мен. Какво?! Видях погледа на Доминик върху мен, очите му бяха кърваво червени, горяха. Тениската му беше раздърпана, а кокалчетата му бяха в кръв. Дишаше тежко.
След като боя приключи всички бавно започнаха да се изнизват от тъмната стая, сякаш нищо не се беше случило.Роб едва се изправи и се изплю на пода. Тогава Доминик отново понечи да го удари, но Лукас го спря.
-Майната ти,Прайър!-изсъска Роб срещу него.
Всички стояха и мълчаха. Аз не можех да помръдна, не исках да се приближавам до него, защото знаех колко ми е ядосан. Не ме беше страх, знам,че никога не би ме наранил физически.
-Хайде,Скарлет!-каза ми той и ми направи път да мина пред него. Гласът му беше тежък и заплашителен. Знам,че всички ме гледаха какво ще направя, но не ми пукаше. Тръгнах пред него без да се замислям, тази вечер се забърках в по-големи проблеми.Чувах тежките му стъпки зад себе си, не се обръщах да го погледна. Качихме се горе,а вратата на стаята беше отворена.Сигурно съм забравила да заключа, дано поне никой да не е влизал,защото ще стане още по-зле.
Той седна на леглото и прокара ръце през косата си.Взех една кърпа и изтичах до банята да я намокря и се върнах по най-бързия възможен начин. Доминик все още стоеше на леглото без да казва нищо.Очаквах да ми крещи, да чупи както вече се беше случило веднъж, но сега..нищо.Възнаграждаваше ме с мълчание,което щеше да се окаже по-лошо.Пристъпих леко към него и той грабна кърпата от ръцете ми. Изненада ме и отскочих назад. Той изглеждаше объркан, но след това избърса кръвта от ръцете си.
-Кажи нещо-помолих го,защото мълчанието ме убиваше.
-Точно сега, не искаш да говоря!-каза ми, а думите излизаха прекалено бавно от устата му.
-Да искам-настъпих аз.
-Не,не искаш-каза ми ядно.
-Искам да говориш с мен..не да мълчиш, искам да разбера какво се случи долу! Защо ти е толкова трудно да ми казваш когато си ядосах?-започнах да махам с ръце, а Доминик започна да се изнервя още повече.
-По дяволите,Скарлет!Защо винаги трябва да знаеш всичко? Защо винаги трябва да натискаш и натискаш, до краен предел.Казах ти да седиш в шибаната стая, но ти не ме послуша! Казах ти да не играеш на играта и ти пак не ме послуша! Искам да кажа..баси мамата! Толкова ли е трудно да ме чуеш поне веднъж?-викаше срещу мен.
-Просто не можеш да ми казваш какво да правя!-извиках аз от своя страна и усетих как преливам чашата.
-Аз не правя това,мамка му!Как не можеш да разбереш,че се опитвах да те предпазя?Вече ти казах,че тези хора не са добри,Джейсън не е добър! Казах ти,че ако се докопа до теб ще се превърнеш в играчка, а ти какво правиш?!Точно това което ти казах да не правиш!Какво по дяволите беше това?Можеш ли да ми каже?-цялото му тяло се тресеше от яд, а вените му бяха изпъкнали.
-Не знаех какво ще се случи!-защитих се веднага. -Не знаех каква е тъпата игра!
-Казах ти,че няма да играеш, но ти не ме послуша и защо..заради глупавата си ревност от споменаването на името на Тара! Какво ти става?
-Не е вярно!
-О, напротив..като обсебена си!
-Аз?Обсебена? Не, просто не харесвам факта,че приятеля ми е спал с нея преди!-не спирах да викам,а малкото ми тяло се тресеше.
-Това е много жалко!Но ако ще имаш проблем с всяко момиче с което съм спал, може би ще трябва да смениш колежа!-излая той срещу мен,а аз не знаех какво да кажа. -Имаш проблем само с Тара, а с момичетата които бяха долу? -попита ме той, а аз се ядосах още повече.
-Кои момичета? Тези които играеха с нас?-попитах ядно, а той започна да се смее.
-Да,Скарлет да, точно тези с които играехме, както и всяко друго момиче, което беше в тази къща-каза ми докато се смее, а гласът му сякаш нямаше никаква емоция. Сигурно се шегува, трябва да се шегува!
Опитах се да кажа нещо, но думите не излизаха от устата ми.С думите си той ме удари направо в сърцето.Беше прекалено. Да знам,че е спал с много момичета, но той ми пусна просто ей така в лицето.Без грам да му пука.Знам,че е ядосан, с право, но просто имам чувството,че се връщаме в самото начало..в деня в който го видях.
-Какво?Защо млъкна сега?Изненадана ли си, е не бива да си!-каза ми без да се замисля.
-Не съм изненадана.
Наранена съм и ме боли.Не ми пука за миналото му, боли ме за това,че той просто го извика в лицето ми от яд..натяквайки ми го.Стиснах очите си,опитвайки се да сдържа напиращите сълзи.Боли ме,защото за момент е един,а после става коренно различен. Обърнах се с гръб към него и сълзите потекоха.Не можех да ги преглъщам повече.
-Прибери се в общежитието си!-каза ми и тръгна към вратата. Отвори я и търпеливо застана до нея.
-Какво?-обърнах се да го погледна и го попитах хлипайки.
-Просто тръгвай,Скарлет-каза ми отново. -Не можеш да останеш тази вечер-говореше без да ме поглежда.
Болката която изпитвах, не можеше да се сравни.Късаше сърцето ми,а очите ми не спираха да текът.Исках да го моля да остана,поне една част от мен, да го питам какво се случи..но всичко в мен беше разбито от думите му и замръкна.Взех си чантата и излязох бавно от стаята.Преди да сляза по стълбите се обърнах,за да видя дали ще промени решението си или ще ми каже,че съжалява, но него го нямаше. Видях отражението му на прозореца.Не знам как щях да се върна, надявам се Софи да е все още тук.Знаех си от самото начало,че е лоша идея да идвам тук, но разбира се отново направих обратното.Не искам да мисля как ще си тръгна,защото не искам да си тръгвам. Не съм спала сама от твърде много време и не искам това да се случва сега.Преди да стигна до входната врата, усетих как някой слага ръката си на рамото ми.Молех се да не е някой който не искам да виждам.
Беше Доминик.
-Върни се горе, а-аз извинявай-звучеше разбито,а очите му бяха зачервени.
-Защо? Ти каза,че искаш да си тръгна-казах.
Доминик въздъхна и взе чантата ми и тръгна нагоре към стаята си. Изпуфтях и тръгнах след него.Когато влязох в стаята, той ме притисна към врата.
-Съжалявам..за всичко!-погледна ме в очите и погали косата ми. Устните му докоснаха моите и бях готова да забравя всичко. Той сложи едната си ръка на врата, близо до главата ми, спирайки ме да се движа.
-Аз също..за всичко-казах му, когато отлепих устните си от неговите.
-Съжалявам, просто понякога губя самообладание.Не съм спал с всички момичета за които ти казах-призна си. -Просто истината е,че когато се ядосам, първата ми работа е да нараня някого, било то с думите си или с действията си. Съжалявам, не мислех всичко което ти казах.И извинявай,че те изплаших когато пребих Роб-каза ми, гледайки ме в очите. -Искам да се променя, даже бях започнал..искам да бъда човека с когото трябва да си, но ми е страшно трудно, когато правиш неща,които знаеш,че ще ме накарат да избухна и да загубя контрол-каза ми и избърса сълзите които се стичаха от окото ми.
-Не се изплаших когато се сби с Роб!-казах му,а той ме погледна с неразбирателство.
-Така ли? Изглеждаше също толкова уплашена, когато взех кърпата от ръцете ти.
-Не..просто се тревожех..за теб-казах му и се опитах да скрия лицето си в гърдите му, но той ме спря.
-Тревожила си се за мен? Роб дори не ме докосна!-похвали ми се, а аз извъртях очи.
-Тревожех се за теб, да не му направиш нещо, което щеше да го отведе в болница. Тогава щеше да имаш неприятности-обясних му,а той се засмя.
-Значи те е било страх от това какви последици е можело да има от борбата ни, така ли?-попита ме засмяно.
-Не се смей, все още съм ядосана..-казах му и го пернах по рамото.
-И аз съм ти ядоса, но ме разсмиваш-каза ми и притисна лицето си към моето. -Ще ме побъркаш!
-Знам.
-Никога не ме слушаш и винаги спориш с мен, инат малък.
-Знам-повторих с усмивка на лицето.
-Няма да споменавам, че за малко да целунеш Роб пред мен-устните на Доминик докосваха ухото ми и врата ми, а тялото ми вече настръхваше и започваше да се топи. -Цупиш се като дете, когато нещо не ти харесва..-продължаваше да коментира какво се е случило във врата ми, а аз имах пеперудки в стомаха.Доминик опря бедрата си в моите,силно.
-Но въпреки всичко, което ме кара да откачам...аз съм влюбен в теб и те обичам!-каза и засмука нежно врата ми.
Зарових пръсти в косата му, карайки го стене името ми.Той сложи ръце на кръста ми, придърпвайки ме към себе си, оставяйки никакво разстояние между телата ни. Знам,че този разговор едва сега започва, знам,че почти нищо не казахме, но сега искам само него. Искам да му се отдам и да забравя за всичко.