/ГТ Юра/
Не можех да спя спокойно. Мисълта, че тайната ми е разкрита, не ми даваше спокойствие. Страхувах се, че Джунгкук нямаше да опази тайната ми. Ако беше казал на хората, щях да им стана някаква морска атракция. Кук не трябваше да разбира по този начин. Щях да му кажа рано или късно, но благодарение на него, стана рано. Дори по-рано от очакваното.
Цяла нощ се въртях и все още не можех да заспя. Исках да отида в стаята на Юнги. Станах от дивана и взех възглавницата си. Качих се горе тихо и влязох в стаята му. Лунната светлина осветяваше бялата му кожа. Бавно се приближих към него и казах името му.
Юра: Юнги?
Юнги само измрънка и леко разтвори очите си.
Юра: Не мога да заспя.
Юнги: Легни тук.
Той ми направи място и легнах до него. Затворих очите си с надеждата да заспя. Усетих ръката на Юнги да обгръща кръста ми. Знаех, че е още сънен и си казах "Все едно". Скоро бях в страната на сънищата.
/ГТ Юнги/
След като Юра дойде при мен с думите, че не може да заспи, ѝ казах да легне до мен. Знаех, че нещо я мъчи и това нещо бе, че Кук разбра за истинската ѝ същност. Но говорих с него и за мое щастие каза, че ще запази тайната ѝ. Не знам какво да правя с Джимин. Да му кажа или да не му кажа. Той ще разбере рано или късно.
Съзнателно прегърнах Юра през кръста. Да, харесвах Ани, но сега като знам колко ѝ е тъжно на Юра...Щях да ѝ кажа, че Джунгкук ще запази тайната ѝ, още на сутринта.
/На сутринта/
Събудих се, още прегръщайки Юра. Някак си ми носеше настроение да я прегръщам така. Станах и отидох в кухнята, за да направя закуска. Какво ли да приготвя? Сетих се. Извадих тестото от фризера и го размразих. След като тестото омекна, взех малко от него и започнах да правя кръгообразни движения с ръцете си, за да направя питка. Сложих я да се пържи и очвторих същото с останалото от тестото.
/След половин час/
Питките бяха готови и подредих масата. Сложих портокалов сок и купа с шоколад, за да топим питките. Вече минаваше 10 часа, а Юра още не беше станала. Качих се горе, за да я събудя. Влязох в стаята си и за мой късмет Юра беше станала и търкаше очите си.
Юнги: Добро утро.
Юра: Добро утро.
Седнах до нея на леглото.
Юнги: Как си след случката вчера?
Юра: И аз не знам как съм.
Юнги: Снощи, докато ти спеше, може тайно да съм излязъл и да съм говорил с Кук.
Юра: Какво ти каза?
Юнги: Ще я запази.
Юра: Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Юра ме прегърна силно. Беше ми малко странно, но приех прегръдката.
Юнги: Защо благодариш на мен? Би трябвало да благодариш на Кук.
Юра: Но ти си този, който говори с него. Заслугата е твоя.
Юнги: И моя, и на Кук.
Юра: Да.
Юнги: Гладна ли си? Направих закуска.
Юра: Ей сега ставам. Само да си полеже още.
Юра легна на леглото и се зави.
Юнги: Ааа, без такива.
Махнах завивката и метнах Юра на рамото си.
Юра: Юнги, пусни ме или няма да оживееш докато с Ани станете гаджета.
Юнги: Знаеш ли кога ще станем?
Юра: Може би знам, може би не знам.
Юнги: Кажи ми дее~
Юра: О, искаш да ти кажа?
Юнги: Искам, искам, искам!
Юра: Тогава ме пусни.
Пуснах Юра.
Юра: Ще станете гаджета след около три дни.
Юнги: Наистина?
Юра: Да.
Започнах да подскачам наоколо като малко дете. Най-после щях да бъда с Ани.
Юра: Запази си енергията.
Юнги: Просто съм радостен.
Юра: Хайде. Да ядем!
Двамата с Юра излязохме от стаята ми и отидохме в кухнята. Седнахме на масата и сипах портокалов сок в чашата на Юра. Тя отпи от сока и явно ѝ хареса.
Юнги: Това е портокалов сок.
Юра: Юнги, не съм глупавичка.
Юнги: Така ли?
Почуках върху главата ѝ на майтап. Юра ме погледна с поглед "Ще те убия".
Юнги: Шегувам се. Не си глупава.
Леко разроших косата ѝ.
Юра: Юнги, какво ти има?
Юнги: Защо?
Юра: Държиш се странно.
Юнги: Нищо ми няма, а сега да ядем.
Двамата започнахме да се храним. Е, Юра започна, защото исках да видя реакцията ѝ, когато опита от питките.
Юра: Вкусни са.
Юнги: Не, че се хваля, но сам ги правих.
Юра: Изобщо не се хвалиш...
Юра извъртя очите си. Беше сладка, когато беше с пълни бузи, със тези нейни пламъчета в очите ѝ. Усмивката ѝ беше красива. Харесваше ми да я нося на ръце, когато се превърнеше в русалка. Беше...Какви ги говоря?! Ударих си шамар, който огласи кухнята. Юра ме погледна със широко отворени очи.
Юра: Юнги, защо се удари?
Тя погали нежно бузата ми, а аз настръхнах. За първи път момиче ме беше докосвало така.
Юнги: Не знам. Остави това. Яж.
Юра махна ръката си от бузата ми. Добре, че ѝ казах да яде, иначе нямаше да издържа ръката ѝ да бъде на бузата ми дълго. Сърцето ми биеше толкова бързо, сякаш щеше да изскочи. С големи усилия довърших закуската си, защото не можех да ям. Не беше от мъка или нещо такова. Не знам защо не можах да се наям като хората.
/След половин час/
Измих съдовете и с Юра седнахме на дивана, за да си говорим. Можех да говоря с нея за всичко. Чувствах я много близка. Можех да си говоря и да се смея с нея часове наред.
/След неопределено време: ГТ Юра/
Не усетих кога стана почти вечер и се оказа, че с Юнги сме си говорили цял ден. Изглеждаше, че му се спи. Очите му малко по малко се затваряха, докато главата му намери място на рамото ми.
Юра: Юнги, искаш ли да отидеш в стаята си?
Той измрънка недоволно.
Юра: Юнги, ще ти е по-удобно да спиш на леглото си.
Юнги: Ти си ми удобна сега.
Юнги постави ръката си на корема ми, карайки ме да легна. Той намести главата си върху стомаха ми. Беше ми супер неловко. Пробвах да стана, но не успях. Накрая просто се примирих и се унесох в сън.
/2-3 дни по-късно: ГТ Юнги/
Съгласих се Юра да отиде на партито на Хосок. Все пак трябва да се научи да бъде нормално момиче. Боядисах косата си ментово зелена и изглеждах така:
Днес беше денят на завършването. Щях да питам Ани дали иска да дойде с мен.
Облякох униформата си и се дооправих. Когато се появих пред Юра с такъв цвят коса, тя ми каза, че изглеждам като необикновено водорасло...Но не трябваше да се обиждам. Слязох долу и Юра беше станала.
Юнги: Е, аз тръгвам за училище. Пожелай ми успех.
Юра: Ще се справиш. Бъди мъж. Има голяма вероятност Ани днес да ти се подмазва малко.
Юнги: Няма проблем. Все пак...тя е любовта на живота ми. Харесвам я от година.
Май не трябваше да изричам тези думи. Изражението на Юра се промени.
Юра: Е, успех с Ани.
Юра ме изпрати до вратата.
Юнги: Гониш ме от дома ми?
Юра: Не те гоня, просто те изпращам.
Сложих обичайанта си усмивка и тръгнах от нас.
/ГТ Юра/
Заболя ме, когато Юнги каза, че Ани е любовта на живота му. Не знам защо ме заболя толкова.
След като Юнги тръгна, взех една книга и започнах да чета.
/ГТ Юнги/
Когато пристигнах в класната стая, Ани веднага се залепи за мен.
Ани: Юнги! Липсваше ми през почивните дни. Как си?
Ани седна до мен и ме хвана под ръка. Джимин дойде при нас.
Джимин: Юнги, здрасти.
Юнги: Здрасти. Виждал ли си Кук?
Джимин: Май, че ще закъснее малко.
Юнги: А говорили ли сте скоро?
Джимин: Не. Нещо да не е станало с вас двамата?
Юнги: Не, просто питам.
Джимин седна на мястото си.
Ани: Юнги, защо на него каза "здравей", а на мен не?
Ани направи кучешка муцунка.
Юнги: Извинявай.
Ани: Голямото междучасие искам да дойдеш с мен. Искам да ти кажа нещо.
Часът започна и Ани остана до мен.
/Голямото междучасие/
Двата часа мъка свършиха и Ани ме заведе зад училището.
Ани: Юнги, искам да ти кажа, че съжалявам за дето те отхвърлих. Ти си чудесно момче и искам да сме заедно.
За миг си представих Юра да ми казва това. Бях щастлив и слепих устните ни.
След като се отделихме, образът на Юра вече го нямаше. Не! Защо? Защо я целунах?
Ани: Сега заедно ли сме?
Юнги: Да.
Ани хвана ръката ми и се върнахме в училище. Не бях кой знае колко щастлив. Защо ми трябваше да го правя?
Върнахме се в класната стая. Учителят беше там и каза на класа да излезем навън. Ние излязохме и се строихме. Не пак. Отново ще има церемония по случай завършването. Правят я всяка година и казват едно и също. Как вече сме големи, че ще успеем и темеподобни. Защо не ни дадат дипломите, да се сдравизаме и готово? Вече всички класове се бяха строили и церемонията започна.
/15 минути по-късно/
Защо церемониите стават все по-скучни и по-скучни? Едва не заспах. След като директорът завърши речта си, започнахме да ръкопляскаме, а след това започнаха да раздават дипломите.
Когато беше мой ред, всички започнаха да свиркат и да викат името ми. Дадоха ми дипломата и се върнах на мястото си, на което стоях прав.
/Няколко минути по-късно/
Дипломите бяха раздадени. Можехме вече да си ходим, защото нямаше смисъл да караме другите часове. Кук се появи само, за да вземе дипломата си, но не дойде при мен, за да ми каже едно "здрасти".
/Вкъщи/
Прибрах се в нас и видях Юра да чете.
Юра: Здравей.
Юнги: Здрасти. Скапан съм.
Юра: Защо?
Юнги: Станах толкова рано, за да карам два учебни часа и да ни раздадат дипломите.
Юра: Поспи малко.
Легнах на дивана и поставих главата си на бедрото на Юра.
Юра: Имах предвид на леглото си.
Юнги: Но то е горе, а та ме толкова далече.
Юра: Как мина днес с Ани?
Юнги: Мина добре. Лигавеше ми се малко. Целунах я и това е.
Юра: Целуна я?!
Юнги: Да.
Юра: И се държиш, сякаш е все едно?
Юнги: Не ми е все едно. Просто ми се спи.
Юра: Тя ще идва ли на партито?
Юнги: Да. Други въпроси?
Юра: Не. Можеш вече да заспиваш.
Заспах сладко-сладко на бедрото на Юра.
/След време/
Събудих се и видях Юра заспала с подпряна глава на ръката. Горката...Станах от дивана и положих момичето на дивана. Започнах да разтривам сгъвката на китката ѝ, защото беше зачервена.
Започнах да избирам дрехи на Юра, а след това за себе си. Взех си душ и започнах да се обличам. Отидох в хола, за да събудя Юра.
Юнги: Юра, ставай.
Юра се размърда леко и стана от дивана.
Юнги: Избрах ти дрехи за партито. Горе са. Облечи ги.
Юра започна да изкачва стълбите.
/След три минути/
Юра слезе и бе облякла дрехите, които ѝ оставих. Беше красива.
Юнги: Да тръгваме.
/В дома на Хосок/
Пристигнахме в дома на приятеля ми. Музиката беше усилена и имаше много хора. Юра трябваше да стои с мен, за да не се изгуби. Отидох при Хосок, за да представя Юра и да му благодаря, че ме покани.
Юнги: Хосок, благодаря ти за партито. А това е братовчедка ми.
Хосок: Здрасти. Аз съм Хосок.
Юра: Аз съм Юра.
Юнги: Нали нямаш нищо против, че я поканих?
Хосок: Изобщо. Тук всеки е добре дошъл.
Юнги: Кук дошъл ли е?
Хосок: Не мисля.
Юнги: Добре. Юра, ела с мен.
Хванах я за ръката и я заведох при напитките. Дадох ѝ безалкохолно.
Музиката се усили още повече и Ани дойде. Веднага щом ме видя, ми се нахвърли.
Ани: Юнги!
Юнги: Здрасти. Това е братовчедка ми Юра.
Ани я огледа от глава до пети.
Ани: Сладка е.
/ГТ Юра/
Юнги и Ани тръгнаха на някъде, а аз останах сама, въпреки че бях обиколена от хора, но не ги познавах.
След няколко минути при мен дойде Хосок.
Хосок: Наслаждаваш ли се на празненството?
Юра: Да, много.
Хосок: Старая се не хората да им е максимално забавно.
Юнги дойде, но някой ме заля с течност. Това не беше на добре. Бързо изтичах на някъде, за да не видят истинската ми форма. Озовах се във някаква стая, приличаща на склад. Тупнах на земята и вече имах люспи. Чувах приближаващи се стъпки.
Юра: Не идвай!
???: Юра?
Куки!
Юра: Кук?
Той влезе в помещението.
Джунгкук: Това ли си истинската "ти"?
Юра: Да. Съжалявам, трябваше да ти кажа.
Той дойде близо до мен и приклекна.
Джунгкук: Не, аз не трябваше да те мокря. Да си призная, бях доста шокиран, но когато Юнги дойде да говори с мен онази вечер, осъзнах, че направих голяма грешка да те мокря.
Юра: Не исках да разбираш по този начин.
Джунгкук: Спокойно.
Той погали нежно бузата ми.
Джунгкук: Може ли да пипна опашката ти?
Кимнах в знак на съгласие. Леко потръпнах при допира му.
Джунгкук: Усещането е странно.
Юра: Не думай.
Той махна ръката си от люспестата ми кожа, а другата я постави на бузата ми.
Джунгкук: Беше ли грешка да те целуна онзи път?
Юра: Не.
Джунгкук: А сега грешка ли ще бъде да го направя?
Юра: Не.
Лицето му се приближи към моето и устните ни се докоснаха. Най-сетне открих любовта. Благодарение на Кук няма да изчезна.
/ГТ Юнги/
Този, който заля Юра с питие, беше един от приятелите на Хосок- Джин.
Юнги: Защо я заля?
Джин: Какъв ти е проблемът? Само малко уиски. Нищо няма да ѝ стане.
Джимин веднага се застъпи за мен.
Хосок: Джин, човекът, който заля, е братовчедката на Юнги.
Джин: И аз какво?
Проследих къде отива Юра, но не бях сам. Там беше и Кук, който влезе в малката стаичка. Отидох след него, но гледката не ми хареса. Двамата се целуваха. Сърцето ми пропусна удар. Махнах се от там и с бърза крачка си тръгнах.
Джимин: Юнги, какво стана?
/ГТ Джимин/
Юнги не ми отговори нищо. Какво толкова е видял? Отидох до малката стаичка. Юра и Джунгкук се целуваха. Но това, което най-много ми привлече вниманието бе, че Юра беше...Какво? Изпищях като ученичка. Как може тя да е...? Джунгкук дойде и ми запуши устата.
Джунгкук: Ако не искаш да я хванат, по-добре да не пищиш.
Той махна ръката си от устата ми.
Джунгкук: Юра, разкажи му.
Юра започна да ми разказва.
Джимин: Значи ти трябва любов, за да не изчезнеш?
Юра: Ако го разбра по този начин, да.
Джимин: Е, ето, любовта ти стои до теб. Хепи енд! Някой да знае защо Юнги се махна?
Юра: Сигурно му е станало лошо. Не знам.
Юра отново беше със крака и излязохме от стаичката. Хората наоколо танцуваха, а на мен не ми беше до това. Бях много объркан.
/След време/
Изпратихме Юра до одма на Юнги и си казахме "чао".
/ГТ Юра/
Влязох и вътре беше тъмно. Взех завивката и махнах дрехите. Облякох "нощницата" си и се унесох в сладък сън.
/ГТ Юнги/
Не можех да заспя. Мисълта, че Юра целуваше друг, не ми даваше покой. Защо не бях аз? Защо? Бях гневен на себе си. Юра сигурно е щастлива, че е открила любовта, докато аз по цял ден мисля за нея. За усмивката ѝ, за самата нея. Защо ми причинява това? Но любов без болка не може.