My little mermaid

Запознанство

/ГТ Юнги/

Поредният ден на училище. Хубавото бе, че след седмица излизаме във лятна ваканция и всичкият този ад щеше да свърши. Щях да стоя на плажа по цял ден и да се радвам на хубавото време. Исках да прекарам лятото със Ани. Тя бе едно момиче, което аз харесвах. Харесвах я от една година, но се боях да ѝ призная. Добре, че имах приятели, които да ми помагат- Парк Джимин и Джеон Джунгкук. Често излизах с тях, но винаги си ходех на плажа сам. Исках да съм сам на моето любимо място. Не, че мразех Джимин и Джунгкук, но просто, когато съм сам на плажа, се чувствам спокоен. Всичките ми негативни мисли си отиваха всеки път, когато отивах на плажа. Исках да съм с Ани това лято. Всяка вечер да паля огън, главата ѝ да бъде положена на бедрата ми, а аз да свиря на китара. Всяха вечер заспивах с мислите за нея. Бях много хлътнал.

Стоях на пейката на двора с Джимин и Джунгкук, когато я видях. Ани беше красива на плитка. Тя ме видя и ми помаха. Дали ме харесва? Всеки път щом ме видеше, ми се усмихваше и ми махаше. Усетих, че бях ухилен до ушите.

Джимин: Юнги, какво пак си фантазираш? Джунгкук, я го удари с нещо.

Юнги: Не си фантазирам. Просто виждам красотата по-ясно от вас.

Джунгкук: Юнги, има толкова риба в морето. Кажи ми, защо се спря на Ани?

Юнги: Защото я е различна от останалите. Не отива до тоалетната да си пудри носа, да си слага гланц и такива неща. Различна е...

И звънецът трябваше да ме накара вече да не искам да съществувам. Поне това беше последният ни час и след това щях да отида на моето място. Тримата станахме от пейката и влязохме в училище. Скоро бяхме в класната стая и седнах на мястото си. Господинът влезе и часът започна.

Докато аз си гледах през прозореца, викането на името ми ме извади от мислите ми. Беше господина.

Господинът: Мин Юнги, ще отговориш ли на въпроса?

Юнги: Каквъ въпрос? Ще го повторите ли?

Господинът: Свободен си да си ходиш.

Не исках да споря с кретен като господина, а наметнах чантата си на едното си рамо и излязох от стаята. Този господин винаги ми скапваше настроението. Когато бях най-щастлив, този господин можеше да помрачи деня ми, без да му мигне окото. Но винаги топлият вятър и морският въздух ме успокояваха.