My little mermaid

Alive

/ГТ Юра/

Върнах се удома. За първи път ми липсваше чувството да бъда в двореца. Не издържах на караниците на Юнги и Джунгкук. За тях щеше да е по-лесно, ако си тръгна. И го направих. Не ми пукаше, че баща ми щеше да бъде бесен за дето бях избягала. Бях на път за стаята си, когато срещнах брат си. Бързо заплувах към него.

Юра: Техюнг, много съжалявам.

Започнах да хлипам.

Техюнг: Шшшт, по-големият ти брат е тук. Спокойно.

Отделих се от него.

Техюнг: Ще ми разкажеш ли какво стана?

Юра: В стаята ми.

Двамата отидохме в стаята ми.

Техюнг: Какво ти е сторил онзи Юнги?

Юра: Той не ми е сторил нищо. Веднъж се целунахме без да искахме, но започнах връзка с негов приятел. След ден с Юнги се целунахме, защото го искахме. И двамата се скараха. Не знам какво да правя. Техюнг, ако изчезна, искам да знаеш, че беше най-добрият брат на света.

Техюнг: Я, какви ги говориш? Няма да изчезнеш. Не говори такива глупости. Единственият ти избор, е да се върнеш там.

Юра: А ако дори не знам заради кого няма да изчезна?

Техюнг: Ще те питам нещо. Когато целуна Юнги без да искаш, какво почувства?

Юра: Почувствах, сякаш милиони пеперуди пърхаха в стомаха ми.

Техюнг: А след като целуна другия?

Юра: Не усетих почти нищо. Страстта я нямаше. Нямаше емоция, нямаше любов. Само си допряхме устните и толкова.

Техюнг: Юра, Юнги  е този, който ще ти спаси живота. Трябва да се върнеш при него.

Юра: Казах им, че няма да се върна, докато не изгладят отношенията си.

Техюнг: Оправени или не, трябва да се върнеш там и с Юнги да сте двойка.

Юра: Може ли да го направя утре? Уморих се от днешния ден.

Техюнг: Добре, оставям ти да си починеш. А какво ще кажеш на татко?

Юра: Ще отида да говоря с него. Още сега.

Техюнг: Юра, не е добра идея.

Юра: Техюнг, трябва да постъпя като възрастен. Досега ме прикриваше и не можеш да го правиш цял живот. Мой ред е да постъпя като голямо момиче.