/ГТ Джунгкук/
Осмелих се да поканя Юра на среща. Дали Юнги ще ми се разсърди? Все пак, тя му е братовчедка и я обича много. Сигурно си мисли, че ще ѝ направя нещо, като да ѝ вържа тенекия или да ѝ разбия сърцето. Нищо подобно. Аз я харесвам, така че нямам мотив да ѝ правя нещо лошо.
Слад като си легнах, не можех да заспя от щастие. Къде ли да я заведа утре? Имах няколко места на ум. Парка, ботаническата градина, на сладолед, в кафене, на плажа. Не знаех къде да я заведа. Е, тя ще ми каже желанието си утре. Заспах щастлив и доволен, че Юра прие да излезе с мен.
/На сутринта/
Събудих се свеж и отпочинал. Погледнах часа на телефона си и видях, че е 10:47. Трябваше да се оправям. Станах от леглото и отидох в банята. Изкъпах се, след което увих хавлия около кръста си. Започнах да си избирам дрехи. Спрях се на една червена тениска и скъсани на колената дънки. Обух си бански, защото мислех с Юра да отидем на плажа. Облякох тениската и дънките и докато косата ми изсъхнеше отидох да си направя закуска. Направих си сандвичи и ги изядох набързо. Косата ми беше почти изсъхнала. Отидох си в стаята и се дооправих. Сложих си малко одеколон и намигнах на себе си.
Вече бях напълно готов и излязох от нас. Отправих се към дома на Юнги.
/След време/
Вече бях пред дома на Юнги. Поех си дълбоко въздух и почуках на вратата. Скоро се вратата се отвори и от нея се показа Юнги.
Юнги: Джунгкук, Юра се оправя, а ти влез и се настани удобно.
Юнги ми направи път да мина. Влязох и се настаних на дивана. Видях розите сложени във ваза с вода. Малка уснивка плъзна на лицето ми. Чух стъпки по стълбите. Ето я. Станах от дивана и очаквах Юра да слезе. Беше със една бледорозова рокля и косата ѝ беше сплетена на плитка риба кост. Беше красива.
Джунгкук: Уха...
Юра: Как изглеждам?
Джунгкук: Изглеждаш...красива.
Юра: Благодаря.
Юнги: Приятно изкарваане.
Джунгкук: Благодаря. Обещавам да върна Юра жива и здвава.
Двамата излязохме от дома на Юнги. Юра ме хвана за ръката. Бях леко изненадан от действието ѝ, но да си призная, исках да я хвана, но тя ме изпревари.
Джунгкук: Къде искаш да отидем?
Юра: Не знам. Ти предложи.
Джунгкук: Имам няколко места на ум.
Юра: Кажи.
Джунгкук: Парка, на сладолед, в кафене, в ботаническата градина.
Юра: Какво е ботаническа градина?
Джунгкук: Не знаеш ли?
Юра размърда главата си в знак на отрицание.
Джунгкук: В ботаническата градина има много цветя.
Юра: Има ли рози?
Джунгкук: Има много рози.
Юра: Искам да отидем там!
Джунгкук: Добре.
Двамата потеглихме.
/В ботаническата градина/
Пристигнахме. Исках да покажа на Юра всички цветя, а розите ги оставих за накрая. Изглеждаше очарована от цветята. Имаше нарциси, божури, лалета, карамфили, камелии и куп други. Накрая беше ред на розите. Когато стигнахме до тях, ченето на Юра, но веднага след това се усмихна. Беше ми приятно да я гледам така.
Юра: Никога не съм виждала толкова много рози!
Джунгкук: Не си ли ходила в ботаническа градина досега?
Юра: Не, никога. Красиво е.
Джунгкук: Радвам се, че ти харесва.
Използвах момента в който тя гледа розите, да я целуна по бузата. Юра се изненада, но се усмихна. Почувствах се малко неудобно, но в същото време се радвах, че го направих. Тя също ме целуна по бузата и ми стана някак приятно.
Джунгкук: Защо ме целуна?
Юра: Не трябваше ли?
Джунгкук: Не, не, не, не съм го казал. Просто се изненадах.
Юра: Направих го, защото ти го направи.
Джунгкук: Сега къде искаш да отидем?
Юра: В парка.
Джунгкук: Да вървим.
С Юра се хванахме за ръце и излязохме от ботаническата градина. Отидохме в парка и седнахме на една пейка. Юра беше много мълчалива и гледаше надолу. Чудя се дали нещо ѝ има.
/ГТ Юра/
Не можех да си избия снощната целувка с Юнги от главата. Дали ми е сърдит? Не искам да си развалим приятелството. Това беше една случайна целувка и щях да я забравя. Гласът на Джунгкук ме извади от мислите ми.
Джунгкук: Юра? Добре ли си?
Юра: О, да. Добре съм.
Джунгкук: Сигурна ли си? Много си замислена.
Юра: Това ли?
Не знаех какво да измисля.
Юра: Чудех се защо Юнги не ме пуска да отида на партито на Хосок.
Джунгкук: Кой е казал, че не можеш? Ще отидем!
Юра: Как? Юнги няма да ми даде.
Джунгкук: Не е задължително да му казваме. Ще отидем тайно.
Юра: Тайно?
Джунгкук: Юра, ти си голямо момиче. Можеш да правиш каквото си искаш. Това, че Юнги ти е братовчед не е оправдание да не отидеш.
Юра: Добре.
Джунгкук: Ей, щом си с мен си в безопасност. На това парти няма да ти се случи нищо лошо. Ще се забавляваме и аз ще те пазя. Не се бой.
С Джунгкук продължихме да си говорим за тема, различна от партито. Имахме малко общи неща, но и това беше нещо.
/След време/
Не усетих кога е минало времето. Беше следобед и Джунгкук поиска да отидем на плажа и аз се съгласих. Но не трябваше да се мокря. Исках само да си седим на пясъка и да си говорим.
/На плажа/
С Джунгкук отидохме на скалите. Той сложи ръката си на кръста ми, а аз се облегнах на рамото му. Харесваше ми да стоим така.
Джунгкук: Искаш ли да поплуваме?
Юра: Не си нося бански.
Джунгкук: А само да се разходим по брега?
Юра: Не искам да се мокря. Харесва ми да стоим така.
Джунгкук: Наистина ли?
Юра: Да.
Чух Джунгкук леко да се смее.
Джунгкук: Стой тук.
Той стана от скалата и започна да се съблича. Имаше добре оформено и мускулесто тяло.
Юра: Къде отиваш?
Джунгкук: Просто изчакай тук.
И той се гмурна във водата.
/ГТ Джунгкук/
Отидох за малко във водата. Водата беше приятна за плуване. Днешният ден прекаран с Юра, беше вълшебен. Започнах да изпитвам нещо към нея. Дали и тя изпитва същото? Щях да я питам. Исках да знам.
Излязох от водата и се върнах при Юра.
Джунгкук: Водата е приятна.
Юра: Видя ли рапанчета?
Джунгкук: Никакви. Защо не дойде с мен? Не можеш ли да плуваш?
Юра: Мога, но ти казах, че нямам бански.
Исках да я целуна. Бавно приближих лицето си към нейното и слепих устните ли в нежна целувка. Поставих ръката си на лявата ѝ буза, но Юра се отдръпна.
Юра: Знаеш ли? Водата изглежда наистина приятна за плуване.
Тя стана от скалата и се затича към морето.
Джунгкук: Юра, чакай!
Тя влезе във водата със роклята. Нещо аз ли направих? Дали беше грешка да я целуна? Ако не ѝ е харесало? Голям идиот съм. Направих голяма грешка. Трябваше да кажа на Юнги, че Юра е влязла във водата.
/ГТ Юнги/
След като Юра излезе с Джунгкук, усетих болка в сърцето си. Не ми харесваше да ги виждам заедно. Но Юра трябваше да намери любовта, иначе повече нямаше да я видя. Тя ме разбираше по-добре от всеки друг. С нея можех да си говоря постоянно за каквото и да е.
Юра се върна и исках да я питам как е минало.
Юнги: Е? Как мина срещата?
Юра: Началото и средата бяха добре, но края...
Юнги: Защо? Какво е станало?
Юра: Джунгкук отиде във водата, но аз не можех. След като се върна, той беше целият мокър. Целуна ме, а след това постави мократа си ръка на бузата ми и аз се отдръпнах. Отидох във водата и сега съм тук.
Юнги: Той те е целунал? Ти усети ли нещо?
Юра: Какво да усетя?
Юнги: Хареса ли ти целувката?
Юра: Да, хареса ми. Но след като постави ръката си на бузата ми, щях да се превърна отново в люспесто създание и щях да го уплаша. А и без това, Джунгкук сигурно ме мрази, за дето избягах така.
Стана ми жал за Юра. Отидох до нея и я прегърнах.
Юнги: Убеден съм, че не те мрази.
Почукване на вратата развали моментът ни. Отидох и отворих. Беше Кук, целият мокър. Поканих го да влезе.
Джунгкук: Юнги, не ме убивай, но Юра влезе във водата и я няма. Не съм я виждал.
Юнги: Спокойно, Кук. Тя е тук.
Джунгкук: Ама как?
Юра се показа.
Джунгкук: Защо изчезна така? Разтревожи ме. Помислих, че си се удавила.
Юра: Съжалявам, че изчезнах така.
Юнги: Аз ѝ казах да се прибере до залез. Имахме да вършим малко работа.
Джунгкук: И реши да се прибереш при братовчед си чрез океана? Нещо аз ли направих, че да побегнеш към водата така?
Юра: Не, Кук, не си направил нищо.
Джунгкук: Защото те целунах ли?
Юра: Какво? Не.
Джунгкук: Тогава защо?
Юра: Аз...не знам как да ти обясня.
Джунгкук: Ако не искаш да си с мен, можеше да ми кажеш.
Юра: Джунгкук, искам да съм с теб. Наистина.
Джингкук: Тогава ми обясни защо изчезна така.
Юра: ...
Джунгкук: Първо те целунах, после поставих ръката си на бузата ти и ти изчезна. Искам да знам защо.
Юра: ...
Джунгкук: Юнги, може ли малко вода?
Отидох до кухнята и взех една бутилка вода. Дадох я на донсенга си. Той отвори бутилката, но вместо да отпие от шишето, заля Юра със вода.
Юра: Какво правиш?
Юра му обърна гръб, но Кук я хвана за китката. Аз я хванах за другата, за да освободя Юра от хватката на Джунгкук.
Джунгкук: Излязох от водата, целунах те, поставих ръката си на бузата ти и ти побягна. Искам да знам причината.
Юнги: Кук, пусни я, или ще пострадаш.
Юра се свлече надолу, като вече имаше опашка. Кук беше видимо стреснат.
Юра: Ето защо избягах. Не исках да ме виждаш така.
Джунгкук: Какво си ти, подяволите?!
Юнги: Кук, не казвай на никой. Умолявам те.
Джунгкук не каза нищо, а излезе набегом от дома ми. Юра се разплака, още лежейки на пода.
Юра: Защо му беше да прави това? Не исках да разбира.
Не знаех какво да кажа по темата. Можех само да я прегърна, за да я утеша.
Юнги: Джунгкук е добър човек. Знам, че няма да каже на никого.
Юра: Откъде си сигурен?
Юнги: Просто знам.
Взех Юра на ръце и отидохме към банята. Започнах да я суша със хавлия. Юра беше много разстроена, че Джунгкук разбра тайната ѝ. Познаваше я само от два дни, а дори я целуна и разбра тайната ѝ.
Юра вече имаше крака и излязохме от банята. Отидохме в дневната и Юра седна на дивана.
Юнги: Ъм, какво да направя за вечеря?
Юра: Не съм гладна.
Юнги: Юра, трябва да хапнеш нещо.
Юра: Благодаря, Юнги, но не ми се хапва нищо.
Юнги: А искаш ли вече да спиш?
Юра кимна в знак на съгласие. Отидох да взема завивка, тениската ми с която Юра спеше и възглавница. Наместих дивана и Юра облече тениската. Тя легна на дивана и се обърна към облегалката.
Юнги: Лека нощ.
Юра: Лека нощ.
Промълви тя тихо. Качих се в стаята си и легнах на леглото си. Не исках Юра да е нещастна. Кук е единствената ѝ възможност да не изчезне завинаги.
/След време/
Не можех да заспя. Беше 01:23, а аз още бях буден. Трябваше да говоря с Кук лично. И знаех как да стане. Отидох в дневната и видях, че Юра спи. Чудесно. Излязох от нас и заключих вратата след себе си. Отправих се към дома на Джунгкук.
Вече бях пред дома му и видях, че стаята му светеше. Супер, буден е. Намерих няколко дребни камъчета и започнах да целя прозореца на стаята му.
След няколко хвърлени камъчки, Джунгкук благоволи да отвори прозореца си и да се покаже.
Джунгкук: Кажи, братовчед на морско създание. С какво да ти помогна? Да дам риба на братовчедка ти?
Юнги: Джунгкук, не се шегувай. Чуй, искам да опазиш тайната на Юра.
Джунгкук: Иначе ако не я опазя? Какво ще стане, а?
Юнги: Джунгкук, познавам те. Ти си добър човек и няма да издадеш тайната ѝ.
Джунгкук: Ще я опазя при едно условие.
Юнги: Всичко ще изпълня.
Джунгкук: Искам да ми обясниш всичко подробно.
Кук се махна от прозореца и след минута и половина той ми каза да вляза в дома му. Отидохме в кухнята, където му разказах всичко.
Джунгкук: Значи да го приемам така: Юра не ти е братовчедка и трябва да открие любовта, иначе ще изчезне?
Юнги: Да.
Джунгкук: А аз каква роля играя?
Юнги: Джунгкук, ти си спасението на Юра. Ти играеш най-голямата роля. Обещай ми, че няма да кажеш на никого.
Джунгкук: Дори и на Джимин?
Юнги: Дори и на Джимин.
Джунгкук: Но той е най-добрият ни приятел. Трябва да му кажем.
Юнги: Той ще разбере рано или късно. От теб искам само да не издаваш тайната. Искам да я пазиш като очите си. Разбрано?
Джунгкук: Разбрано, хюнг.
Юнги: Благодаря. Е, аз ще тръгвам.
Джунгкук: Ще те изпратя.
Излязох от дома на Кук и отидох в моя.
След като се прибрах, отидох в стаята си и заспах облекчен, от това, че тайната на Юра е запазена.