Доминик
Затворих вратата зад себе си с мисълта, че всичко което се случи беше една шибана грешка. Една целувка която не означава абсолютно нищо. Без чувства и емоции.
Скарлет?! Сериозно ли? Целунах я. Тази малка примадона, която живее прекрасния си живот, изпълнен с цветя и рози, знаеща какво точно иска от живота. Момичето с ужасните дрехи, което не се е чукало нито веднъж досега, момичето което всеки път ми прави напук и не се пречупва пред мен, момичето което е толкова мило,чисто и откровено, момичето което ме попита защо по дяволите не го харесвам.. целунах я.. и колкото и да отричам ми хареса.
Веднага след случилото се отидох в къщата и се напих. Напих се като животно и изчуках Тара. Но единственото нещо което ми беше в главата, единстеното нещо за което мислех беше Скарлет. И хубавите й меки розови устни и как тялото й настръхва само щом ме види. Как сърцето й започва да бие по-ускорено.
По дяволите какво ми се случва?
На сутринта си събрах багажа и хванах първия самолет за Сидни. Трябваше просто да се махна от всички. Най-вече от нея. Не знам какво ми става когато съм близо до нея, но не ми харесва. След изключително дългия полет най-накрая бях в Сидни и отидох в малката къща на мама.
Живота й беше съвсем различен..сега. След всичко през което мина, тя го заслужава.
Когато пристигнах в къщата, тя изглеждаше малко изненадана да ме види. Не я предупредих, че ще идвам. Никой не знае къде съм, освен Лукас, който не спря да ми лази по нервите и да ме пита къде съм.
През цялото време изпитвам някакво странно чувство.. празнота? Не мога да спра да мисля за нея. Защо това момиче ми влезе под кожата. Защо изобщо я целунах, защо казах името й? Не мога да си обясня. Скарлет, Скарлет, Скарлет... появява се навсякъде, дори когато спя. Чувам гласа й, виждам лицето й. Господи мисля, че ще се побъркам ако не я видя отново.
Минаха няколко мъчителни дни, в който не спрях да я виждам и да се чудя какво ми направи. Как така влезе под кожата ми? Как не мога да си я изкарам от съзнанието? Ще се побъркам!
Събрах си багажа, сбогувах се с мама и се качих на самолета. Трябваше да я видя и да говоря с нея. Господи това аз ли съм? Искам да говоря с някого за шибаните си чувства?? Какво по дяволите. Щом слязох от самолета, хвърлих багажа в колата си и тръгнах към общежитията. Но щом отворих шибаната врата и я видях там...да стои хваната за ръка с брат ми... всичко в мен някак... загасна...
И в този момент разбрах, че я искам. Че тя ще бъде моя и само моя. Само трябва да си я взема. Защото щом искам нещо, си го взимам. А Скарлет се превърна в моето неочаквано момиче, което искам. Искам тя да бъде моя. И ще бъде.