Шест годишната Касиди Джоунс беше яхнала плюшеният си жираф и гордо обикаляше стаята, когато майка и я извика прекъсвайки това нейно занимание.
- Касиди , искам да те запозная с един човек. - Касиди както винаги беше подозрителна , за възрастта си , тя беше доста скептична към новите хора, но тогава едно момче на нейната възраст влезе заедно с майка и. - Каси , това е Шон , той е твоята възраст и двамата може да си играете докато аз и майка му си поговорим отвън. - майката на Касиди излезе от стаята оставяйки я заедно с непознатото момче.
- Искаш ли да оцветяваме ? - Каси предложи като взе две четки от тези на майка и заедно с водните си боички.
- Да , какво ще оцветяваме. - момчето погледна с интерес Каси която вече гледаше наскоро боядисана стена на стаята си.
- Това. - Каси сложи първа щтриха върху едноседмичният труд на баща си и Шон я последва.
- Няма ли да ни се карат ? - Шон попита , продължавайки да оцветява със зелената боичка.
- Не , щом тате може значи можем и ние. - уверено отвърна тя.
Каси упорито замазваше всеки милиметър бяла боя със четчицата си, докато Шон се чудеше дали все пак не правиха грешка като пребоядисваха стената , но все пак след едноминутно размишление той топна четчицата си в жълтата боичка и започна да оцветява усърдно.
----
Дъа , знам , къс пролог , само 232 думи , но първата глава ще е по - дълга и ще е скоро , впрочем пролога е вдъхновен от реални събития :D та , да , гласувайте , коментирайте за следваща глава и моля ви с нещо по различно от некст и да , май е това .