Вярвах по коридора в училище като ходищ мъртвец. Толкова много ми се спи че две не гледам. Вчера се прибрахме в пет часа поради това че татуса отне много време, но се получи точно както си го представях. Сега съм в кофти настроение от това че имах само два часа сън и в кафето имаше опашка и не ми се чакаше за кафе. Хвърлих раницата си на чина и седнах на мястото си. Извадих телефона си от джоба на якето си и погледнах часа седем и двайсет след десет минути почвам математика. Супер. Недоспала още не пила кафе трябва да виса в час. Можех да си остана вкъщи ако не бях натрупала отсъствия. От последния месец на даскало стъпвам чак сега. Кабинета започна да се пълни с съученици и най накрая момичета влязоха и след тях и господина.
- Къде се изгуби. - попита Теа и седна до мен.
- Ще ти разказвам после. Не е за пред всички. - зарових се в раницата си и извадих учебника и тетрадката си заедно с химикал.
- Имаш много отсъствия. - каза тихо Теа.
- Знам. Наще са говорили с класната. - даде ми се размине.
Урока започна и настъпи пълна тишина. Чуваше се само разлистването на листата от тетрадките ни и скърцаштия звук от маркера от който ми настръхва косата. Как мразя този звук.
- Добро утро господин, Симеонов моля да извините госпожица Жаклин. Директора я вика в кабинета си.
Събудих се без кафе. Изгъснах. Тока ми спря. Но бързо се съвзех. Избута стола назад станах от мястото си тръгнах към врата.
- Нина господин Китанов да ти е казвал защо ме вика. - попитах.
- Не. Не знам. Господин Китанов се пенсионира и има нов директор на хоризонта. - каза и влезе в офиса си.
Продължих сама до кабината на директора. Почуках на врата и отвътре се чу отговора влез. Ръката ми трепереше и едвам успях да отворя вратата. Притеснена съм. Влязох вътре и първото нещо което видях бе бюрото и твърде младия мъж който седи зад него. Той се изправи и ми посочи стола срещу бюрото.
- Добро утро. - казах сядайки.
- Добро утро. - отвърна. - Знаеш ли защо те извиках.
- Заради отсъствията.
- Виж ти за блондинка се оказа доста умна. -
Тук вече гордостта ми се пробужда.
- Извинете ме господин... - не знам тъпата му фамилия, нямаше и табелка.
- Драго. - още един от тях. Трябваше да се досетя още когато видях тъмната му коса и черните му очи.
- Господин Драго не трябва да съдите хората по външният им вид. Родители ви не ли ви възпитавали. - тръгна да ме прекъсва, но тая няма да стане. - Не. Не. Не. Сега аз ще говоря вие ще слушате. Тръгнахте да ме определяте по цвета на косата ми сега аз ще кажа ви как изглеждате в повече очи на хората. Не сте на повече от двадесет и седем, осем. Току що завършил висшето си образование което родителите ви са платили и уредили на работа като директор. Свикнали сте всичко да получавате, защото ваще имат пари и власт, но вашите родители не вие. Вие сте поредния разглезен богаташки сън на който всички за длъжни да свалят звезди. Знаете ли какво е разлика между вас и Господин Китанов. - облегнах се назад и кръстосах крака давайки му малко време. - Не не само възрастта от която сте се възползвали за да ми отнемете работата. Уважението господин Драго. Всеки един учител, ученик, санитар, охранител и всички други служители в училището му имаха уважение. И какво както имате власт като хората не ви уважават.
- Свърши ли. - тонът му бе остър.
- Да. Относно отсъствията класния ми ръководител е запознат с причината. - станах от стола.
- Вие свършихте, но аз не съм. - останах права. - Днес ще свикам училищния съвет и ще ви предложа за изключване. В най добрия случай ще си вземете изпитите в друго училище и всичко ще е наред в най лошия няма да завършите. - бясна съм и имам чувството че през носа ми излиза пара и скоро ще избълвам огън. - Разбира се това ще се промени ако паднеш на колене и ми направиш една свирка.
Опитвам се да възприема това което преди секунда чуха ушите ми. Така като ме гледа дали ме вижда.
- Свикайте съвета. Никой няма да застане зад вас и скъпия ви костюм, който майка ви е купила. Ще остана в това училище и ще завърша, а вие скоро ще си търсите нова работа. - говорех уверено с високо вдигната глава. - Предайте много поздрави на брат си, братовчед си или там какъв ви се пада Адриан Драго от Жаклин Тимор.- стана бях като платно. Започна да разхлабва вратовръзката си всякаш не му стигаше въздух.
Излязох от кабинета горда от себе си и се запътих към учителската стая. Заяде се с грешното момиче. В учителската тя беше тихо докато не влязох и не започнах да говоря.
- Добро утро на всички. - в стая бяха господина по история и математика, госпожата по философия, география и биология и Алекс. - По рано днес бях извика в дирекция и се срещнах от близо с новоят ни директор, който иска да ме предложи за изключване и преместване в друго училище. - Цялото внимание бе насочена към мен. - Днес след часове ще бъде свикан училищния съвет и ще трябва да гласувате дали да остана или да напусна. С всички вас съм спазвала уважителния тон. Никога не съм си позволявала да ви преча по време на часовете и никога не съм презстъпвала границата, но всички знаем че понякога не мога да си държа устата затворена. Особено при дебатите по философия. - госпожата се засмя. - Моля ви да се застъпите за мен. Сега ако ме извините ще се връщам в час.
- Жаклин всички сме с теб. Никой не харесва новия директор. - каза господин Стоянов който ни влиза по математика.
- Благодаря.
...
Излязох на въздух малко и използвах междучасието да звъна на тате и да му разкажа случката от преди малко. След по малко от половин час наще бях в кабинета в който аз бях рано сутринта.
- Хей добре ли си. - София дойде до мен и ми подаде сандвич. - Взех и за теб. Разбрах какво е станало. Всичко ще бъде наред.
- Благодаря. - казах и започнах да закусвам.
Върнах се в час и през цялото време нервно потропвах с крака по пода и се раздвоявах между това дали да пиша на Адриан, но той това й чака. Удобна ситуация в която вълкът да се превърне в невинно агънце.