Химена Ернандес. Брюнетката се занимаваше с наказателно право. Адвокат с преуспяваща кариера. Тъкмо бе приключила поредното си дело. Бе успяла да осъди Млад, току-що влизащ в бизнеса, бос за трафик на хероин. Щом излезе от съдебната зала забеляза русокосата си приятелка. Силвия Смит адвокат, предпочитащ гражданското право. От време на време помгаше на приятелката си, но бе твърдо против начина, по който Хим вземаше случеите без да се замисли.
-Не ме гледай така. Не е лесно, по цял ден, да вкарваш наркобокове в затвора. – каза и Хим, след като забеляза изнервения и поглед.
- Защо не стана бракоразводен адвокат като нормалните хора, но не ние решихме да си играем с оръжия и дрога. – започна да мърмори ядосано Сис .
- Зарежи това. Какво откри по делото с трафика?
Двете се бяха заели с дело за трафик на момичета, от Англия към Франция и Италия. Рядко работеха заедно, но това можеше да е една от най - големите им възможности. Знаеха, че са замесени някои от големите европейски фамилии, но нямаха солидни доказателства, който биха гарантирани затвор. Знаеха само, че става въпрос за много пари и че вървяр по тънък лед. Една грешна стъпка можеш да им струва живота.
- Хуан не е бил от тях. Трафика продължи и след задържането му. Дори не е прекъсвал.– обясни тя.
- Е, поне човечеството се отърва от поредния бос. – въпреки лошите хора, с които се занимаваше, Хим винаги гледаше само положителната гледна точка. Когато постоянно си обграден от наркотици, оръжия и коравосърдечни типове, на който не им пука кой ще убият, свикваш да гледаш от розовата страна на нещата.
- Знаеш, че той има хора навсякъде, нали? Едва ли ще остави нещата така. – продължи да се притеснява русата и приятелка.
- Да, да, знам. В опасност сме както винаги. Нищо ново.- работеха едва от три години, но бяха получавали повече заплахи, от колкото някои адвокати са получавали през целия си живот. Сис въздъхна и поклати глава.
- Имам чувството, че някой ден ще съжалявам за този въпрос, но кой е следващия, който ще тикнем в затвора? – попита. Въпреки страха, Сис обичаше адреналина от незаконната работа.
- Харолд Стайлс. Ученик на Джон Лийн.
- Лийн? Имам лошо предчувствие.
-----Help-----
Хари седеше в кабинета си, с чаша уиски, и преглеждаше документи за износ в Германия. Голямата черна врата се отвори и през нея влезе синеокия Найл, усмихнат до уши. „Нещо не беше наред.”- помисли си Хари. „ Последният път, когато го видях да се усмихва така беше пиян и бе изгубил десет милиона в едно казино във Валенсия.”
-Намерих ти адвокат. – каза с подмолна усмивка той.
- Каква е уловката?
- Защо си мислиш, че има уловка винаги когато ти помагам ? – попита Найл.
- Защото винаги има. Е?
- Сам ще говориш с адвоката. Аз не смятам, дори, да се доближавам до нея.
- Нея? – попита Хари, ставайки от стола.
- Да. Адвоката, с който ще работиш и адвоката, вкарал Хуан в затвора е жена. И то каква?! – каза той и хвърли пред приятеля си папка с документи. Хари взе сивата папка и я отвори. Брюнетка, с тъмни очи. Съвсем нормална жена. „Това ли е тя? Изобщо не прилича на адвокат.” - помосли си той. Всички бяха свикнали адвокатите, занимаващи се с тежка престъпност, да са подкупни състарели мъже, които искат единствено да си осигурят допълнителни средства за спокойни старини, защото Лексосите и двуетажните къщи не им стигаха. А двадесет и седем годишната адвокатка дори хвана окото на млдия бос. Нещо привлече вниманието му. Жента работеше в кантората на Даниел Лейс - стар приятел на настойника на Хари.
- Добре Найл. Този път ще те послушам и ще наема жена. Но ако тя не ме измъкне, ще ѝ се прииска да не е ставала адвокат.