Help!

Chapter 58 † Love is in the air

Честито на тези, които празнуват Свети Валентин и на тези, които празнуват Трифон Зарезан. Лично аз днес празнувам Шампионска лига, така че честито и на тези, които правят това, ако има такива😂😂😂 Независимо какво празнувате, отидете при майките си и им кажете колко ги обичате. Тази глава е посветена на майката. Благодаря ви ♥♥♥

От три дни Химена се намираше в Стокпорд. На 10 километра южно от Манчестър, градът преплиташе в себе си викторианска красота и спокойствие. Точно това, от което имаше нужда. 

Бе изминала седмица от инцидента. През тези седем дни в главата ѝ бе залегнало само червеното петно върху блузата ѝ. Страхът, който бе изпитала тогава, не можеше да се сравни с нищо. 

Не знаеше кое я плаши повече. Страхът от смъртта или това, че можеше никога повече да не види Хари. В онзи ден, през всяка минута, в която беше будна, единственото, за което мислеше, беше той. Игнорираше болката, както и мисълта, че може да умре. Хващаше се за него и бягаше от бялата светлина. Като голяма котва, крепяща кораба ѝ. 

Химена слезе по стълбите на двуетажната къща и тръгна към малкото коридорче, водещо към изхода. Преди да излезе, облече коженото си яке. Рядко го слагаше, тъй като работата ѝ изискваше определен дрескод. Затвори вратата след себе си и седна на дървената веранда. 

Къщата притежаваше малка градина и бе обградена с две високи дървета от двете страни. Покрай тях бяха засадени различни цветя, които украсяваха буйната зелена трева, покриваща целия имот. Малка пътечка от кръгли, забити дълбоко в земята камъни, водеха до ниска ограда. През нея се излизаше на главната улица, водеща към центъра на малкия град. 

Звукът от отварянето на вратата прекъсна огледа на Хим. Тъмнокоса жена с дълга до земята рокля, преметнала шал през раменете си, седна до момичето. Черните ѝ очи се забиваха дълбоко в сърцето на дъщеря ѝ, в опит да разбере какво не е наред. Защото майките притежават онова чувство. Чувство, което им помага да проникнат дълбоко в съзнанието на децата си и да разберат. когато нещо не е наред. Кога са разтревожени, уплашени, кога обичат. Това е способност, която само майките притежават. Способност, която им дава неземна сила.

- Добре ли си? - попита Сара.

- Да. Вече не ме боли толкова.

- Не говорех за раната. - усмихна се тъмнооката жена. - Какво не е наред с теб? Не сме говорили откакто си тук. Не ми каза дори как си получила раната.