23 гласа и 83 прочита за четири дни. Ще помоля всички, които следят историята, да гласуват на тази глава. Не ме разбирайте погрешно, нямам против да пиша за 23 - ма. Просто искам да знам горе - долу колко хора следят Help. Надявам се главата да ви хареса.
Самолетът плавно се приземи. Найл нямаше търпение да слезе от не толкова изморителния, колкото скучен полет. Краката му се бяха схванали, въпреки удобните седалки на първа класа. А мозъкът му щеше да гръмне от толкова мисли. През целия път, от Москва до Лондон, не спираше да си припомня разговора с Джон. Студените му сиви очи и подмолната, пълна с ярост, усмивка.
Найл нарами чантата си и се отправи към изхода на самолета. Мина паспортната проверка и продължи напред. Надяваше се, че след вчерашния им разговор Хари ще се е сетил да изпрати кола. Беше прекалено изморен и объркан от цялата тази каша, за да си търси такси. И точно както очакваше, пред входа на летището черен Рейндж Роувър бе паркиран. На него се бе облегнал зеленоокият му приятел.
- Не очаквах точно ти да ме вземеш. - каза Найл и отвори вратата.
- Исках да говоря с теб преди Трис. - каза му Хари, след като зае шофьорското място и запали колата. - Значи наистина е той? - попита, въпреки че знаеше отговора.
- Сис ти е казала. - отбеляза русокосия.
- Да, засякохме се. Изглеждаше притеснена. Искаше да дойде с мен, но й казах да остане с Хим.
- Да, той се появи точно когато говорихме и прекъснах връзката. Добре си направил. Не сме сигурни дали Хавиер и Джон имат нещо общо, но не бива да рискуваме. Трис знае ли? - попита синеочкото.
- Само подозира.
- Говорих с него, Хари. - изтърси Найл. Шофьорът рязко наби спирачки, разтърсвайки и двамата.
- Какво?
- Да. Но ако не тръгнеш, някой шофьор на хормони ще ни докопа преди Джон. - напомни му току- що пристигналият му приятел. След като чу раздразнените клаксони от колите зад тях, Хари отново запали колата и потегли.
- Какво ти каза?
- Мисля, че ще ни убие. - отвърна му простичко Найл.
- Има логика, имайки предвид, че ти уби дъщеря му. - каза му Хари, без да откъсва поглед от пътя.
YOU ARE READING
Help!
Fanfiction-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен...
