- Найл, тук сме! - извика тя и се отправи към хола. Но щом влезе вътре, спря на място.
- Сис, защо...- бе започнала Хим, но щом влезе в хола сама си отговори. - Хари...
Очите ѝ обходиха бавно тялото му. Все още не бе сигурна дали е истински, или отново й се привиждаше. Въпреки че не искаше, усмивката се намести върху лицето ѝ. Ударите на сърцето ѝ се учестиха. Дъхът й спря. Не знаеше дали да му каже, че се радва да го види, или да излезе обратно през вратата. Десетки чувства минаваха през тялото ѝ. От гняв и ярост за всички лъжи, до любов и нежност за всяка една целувка, за всеки един жест, който някога е правил за нея.
Хари не бе по-малко изненадан от нея. Но вместо да изпита каквито и да е чувства към нея, ядосаният му поглед се отправи към Найл. Русият мъж се усмихна извинително към приятеля си.
- Защо не ми каза, че се е прибрал? - прошепна тихо Сис.
- Мислех, че ще дойдеш сама. - отговори й.
- Е, Хари, как беше в Малибу? - попита го Сис колкото да избегне неудобния момент.
- Добре предполагам. - отвърна вече малко по-спокоен. - Ще пиете ли нещо? - попита той и погледна към Хим. Момичето просто поклати отрицателно глава и седна на дивана. - Исках да ти благодаря че ме измъкна от тази каша. - каза и седна до Хим. - Нямах тази възможност, след като не дойде на последното дело. - продължи вече малко по-остро.
- Ако не ме бе лъгал толкова, можеше и да дойда. - и тя не остана по-назад.
- Може би ако бях сигурен, че ще го понесеш, щях да ти кажа.- продължи той.
- Може би, ако веднъж бе помислил за друг освен за себе си, нямаше да трябва да ме лъжеш. - каза малко по - високо тя.
- Може би ако не беше толкова слаба, нямаше да се налага да те предпазвам.
- Може би, ако ме познаваше поне малко, щеше да знаеш, че въпреки всичко бих останала до теб. - с тези ѝ думи малката им кавга приключи. Хари остана без думи, а Хим нямаше какво да допълни. Стаята отново потъна в тишина. Сис побутна Найл и му кимна към кухнята. Русокоското тръгна натам, а тя го последва. След като влязоха в кухнята тя протегна ръката си и го удари леко по главата.
- Защо, по дяволите, не ми каза че се е върнал? - прошепна, за да не я чуят.
- Затова те извиках. Не знаех, че ще доведеш и Хим.
YOU ARE READING
Help!
Fanfiction-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен...
