Help!

Chapter 36 † Too much pain.

Хари Едуард Стайлс , поради липса на истински доказателства, сте обявен за невинен. Беатрис Джеймс Лийн, срещу вас е повдигнато обвинение от госпожица Химена Ернандес за подхвърляне на доказателства. Ще се започне разследване срещу вас. До доказване на невинността ви, юридическите права ще ви бъдат отнети. - това бяха последните думи на съдията, след което делото приключи. Това бе края. Хим бе победила. Бе изпълнила своята част от сделката с Хари. Всички бяха изненадани щом тя се появи в залата. И отново за изненада на всички, тя спечели. Чернокосото момиче бавно се приближи до Беатрис.
- Май си по - добра отколкото мислех, малката. Поздравления. - поздрави я Трис и подаде ръката си, за да се здрависа с нея.
- Знам, че и този път ще ти се размине, Беатрис. - каза направо Хим, гледайки в очите русата адвокатка. - Но ако не искаш наистина да те тикна в затвора, повече не ме лъжи. Защото, обещавам ти, направиш ли го още веднъж, ще те съсипя. - каза и се насочи към изхода на съдебната зала.

Хари бе най - изненадан от появата на Хим. Наистина се бе примирил с мисълта, че отива в затвора. Но щом я видя, нещо в него отново трепна. Отново почувства онова чувство на комфорт, топлина и любов. Знаеше, че нещата не трябва да свършат така. Не можеха да свършат така. Избегна всички въпроси на заобикалящите го хора и се затича към Хим. Щом я настигна, хвана ръката ѝ и я обърна към себе си.

- Какво правиш тук? - попита той, притискайки крехкото ѝ тяло към себе си.

- Върша своята част от сделката ни. А сега ме пусни. - каза със спокоен тон.

- Не може всичко да свърши така, Хим. Не може. - прошепна срещу устните ѝ.

- Недей. - предупреди го тя и се отдели от него. - Обеща да спреш да ме лъжеш, Хари, но не го направи.

- Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много хора. Но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и отново доближи момичето до себе си, опитвайки отново да я целуне.

- Недей. - отдръпна се. - Не вярвам и на една твоя дума. - прошепна тя.

- Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Хим знаеше, че е прав, но просто вече бе жертвала твърде много. Не ѝ трябваха още лъжи в живота ѝ. - Помогни ми, Хим. Помогни ми да бъда щастлив с теб. - виждаше болката и съжалението в очите му. Повече от всичко сега искаше да го целуне и да забрави за всичко. Но не можеше.

- Съжалявам. - прошепна. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - едва го каза и му обърна гръб.

Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. Лъжем хората, които обичаме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Хим го обичаше, обичаше го, но не можеше да му помогне. Не можеше да му прости. Не и този път.