21. Обещания

1.2K 39 19
                                    

Влязох във банята, съблякоха се и застанах под душа. Пуснах горещата вода да се стича по тялото ми и чак тогава затворих очи и се отпуснах. На лицето ми се появи лека, саркастична усмивка.

А си мислех, че всичко се е подредило... Че няма за какво да се притеснявам. Е.. явно нищо не е било наред.
Не бях потресена от това, което каза Тае..  по- скоро.. незнам.
Още вчера докато бягах по тъмните улици, си задавах подобни въпроси. "Дали човекът, който ме нападна е същият Кихюн, с който си писах.?" Прелиствах моментите от клуба... Кихюн не показа по никакъв начин, че си спомня каквото е да е от това, което сме си писали.. нищо.
Допуснах, че може да съм си писала с някой друг, но не се сетих за Тае. Това значи ли, че момичето, което се беше представило като приятелката на Кихюн и ми беше писала да спра да му пращам съобщения е било Рюджин???
Сега всичко се нареди.
Просто ми трябва време за да приема всичко, което ми се случи и разбрах в последните дни.

След около двадесет минути бях готова и излязох от банята с кърпа увита около тялото. Влязох във стаята си, където Тае седеше на леглото ми, потънал в мислите си. Не му казах нищо. Взех си необходимите дрехи от гардероба и се приближих до него.

- Кхм.. - Прокашлях се за да му привлека вниманието. Той се сепна. Бях на косъм да се усмихна, заради реакцията му, но се сдържах. Не му се сърдех...нито го винях за нещо... Просто реших да го държа в малко неведение и стрес. Да се почувства така, както се чувствах и аз.

- Излез от стаята.- Казах със спокоен глас.

- Т/И.. Добре ли си?- Попита, гледайки ме със миловидни и изплашени очи.

- Побързай... хайде.- Казах и кимнах към вратата. Той стана но се приближи към мен.

- Защо? Нека поговорим. Не искам да има разтояние между нас... в буквален и в преносен смисъл.- Той се приближи още към мен и ме хвана за рамото.

- Искам да се преоблека.- Казах, молейки се да не се усмихна.

Той въздиша и излезе от стаята. Щом чух как слиза по стълбите, си отдъхнах. Гадно бе да го измъчвам така, но.. Не мога да му простя, без да му го върна по някакъв начин. Той си е писал с мен три години, без аз да знам. Мислех си, че имам най- добър приятел. Споделях му неща, свързани с него... О, не.. това потвърждава и съмненията ми от преди години, че  е чел всичките ми Wattpad истории.
О, колко сладко... Тае е създал фалшивия профил за да се свърже с мен, когато се скарахме.... Точно в негов стил.

Мръсна играWhere stories live. Discover now