Мръсна игра

19. Най- накрая...

Гледна точка на Джимин

Събудих се заради светлината, която преминаваше през големите прозорци във всекидневната. Отворих си очите и пред мен се разкри удивителната гледка на изгряващото над Сеул слънце.

Тогава се замислих... защо съм спал във всекидневната. Разтърках очи и погледнах настрани.... Съзрях голото тяло на Рюджин, лежащо точно до мен на дивана. Погледнах себе си...Също бях гол .. чисто гол.
Слава богу тя още спеше. Внимателно станах от неудобната мебел и отидох до стаята си за да се облека.
След като бях готов се върнах във всекидневната с чаршав под ръка. Рю все още спеше и понеже си нямах и на идея как да действам в такъв момент, а и беше все още рано, просто я загънах с чаршава и отидох в кухнята за да си направя кафе.

Докато си слагах втората бучка захар във горчивата течност, моменти от вчераминаваха през главата ми като на лента.

Не знаех какво да направя след като Рюджин се събуди. Какво трябваше да и кажа? Трябваше ли да излъжа, че е било заради алкохола?

.... Истината беше, че още в Лондон харесвах Рюджин. Още от първата ни среща... Колко години минаха?.... Четири... пет години, мисля че.(?) Тогава започнахме да общуваме чрез Тае, но нямах неговият късмет. Тя хареса него. Започнаха да излизат и то не за кратко. Скрито се ядосвах много на Таехьонг, че използваше Рюджин за да забрави Т/И, но пък след всяка тяхна караница, Рю идваше при мен за да я успокоявам. Малко по-късно реших да дойда в Сеул и пътищата ни се разделиха.
Станах зам. директор, срещнах Т/И и... честно, бях забравил Рю за кратко. След като се запознахме с Т/И, мисля, че си допаднахме, но..  Отново дойде Тае. Разбира се, сега нямам никакъв проблем със Тае и Т/И. Приех го бързо и спокойно. Не можех да разваля такава дългогодишна любов.
Та.... ситуацията е такава, че вчера си припомних старите ни мигове с Рюджин. И може би само малко заради алкохола, получих достатъчно смелост за да действам.....

Изведнъж бях изваден от мислите си. Беше Рюджин. Беше облякла блузата си на обратно, а косата и бе рошава, но очите и гледаха енергично във всички посоки освен към мен.
Усетих как започвах да се потя.

- Аз... ти... Така де, добро утро!- Казах неподготвен.

- Добро утро!- Каза Рюджин. Само това ли? Не е ли твърде спокойна?