Мръсна игра

29. Лека нощ

- Колко трогателно.. Как можа да си паднеш по нея? Не беше ли ти този, който предложи баса? Излагаш се.- Каза Кихюн с обикновено дразнещата си усмивка.

- Всичко си вървеше по план, но заради този Таехьонг...- Казах и стиснах чашата си, пълна с алкохол.- Постоянно се вре там където не му е работата. Т/И е бременна..

- Бременна?.. Охо.. става все по- забавно!- Засмя се Кихюн, а аз го погледнах из под вежди.- Какво? Не ми казвай, че се отказваш само защото, вече си е била отворила краката за друг? Все още не е късно да я вкараш в склада и да я....

- Затвори си мръсната уста!- Тогава усмивката му изчезна и ме погледна със злоба.

- Ако не я оправиш ти, аз ще го направя. Тази мръсница ми избяга между пръстите.- Стана и се приближи до мен, а останалите от грубата се отдалечиха от нас двамата.- ... И ако още веднъж си помислиш, че си нещо повече от мен и ми се озъбиш по този начин, ще те накарам да съжаляваш за всяка една изречена сричка. Копеле.- Каза Кихюн и отново седна на сепарето срещу мен.- Но ако трябва да съм честен, има нещо, което и двамата ни дразни много..- Отново го погледнах.- Таехьонг. Ако знаеш колко ми се иска да го ступам, заради онази вечер. Ако не беше той, вече да съм я изчукал няколко пъти.

- Поне за едно нещо да сме на едно мнение.- Казах и отпих голяма глътка от пълната чаша.

- Искам да направиш нещо за мен..

- Какво искаш?- Попитах го и се облегнах на сепарето.

- Направи така Таехьонг да се срещне с мен.. сам. Искам да му дам урок.

- Не ме замесвай в такива твои прищявки.. Вече не искам да си цапам ръцете.- Отказах без да се замисля..

- Какво чуват ушите ми?- Засмя се Кихюн, карайки ме да затворя за момент очи от раздразнение.. Защо изобщо ги потърсих след като не мога да ги търпя.- Да не те замесвам? Знаеш, че не можеш да се оттеглиш просто така.

- Прави каквото искаш, но не замесвай, мен или Т/И в мръсните си игрички.- Казах и ударих стъклената чаша в масата пред мен. След това се изправих и се обърнах за да си вървя, когато...

- Ще и кажа всичко.

Застинах на място. Отново го погледнах, но този път уплашено. Т/И не биваше да разбира за баса. Вдишах и се опитах да изглеждам незаинтересовано. Ако Кихюн знаеше колко съм притеснен относно това, веднага щеше да го направи.