When I look at you

Prolouge

Хари беше седнал на дивана във всекидневната и гледаше някакво предаване по телевизията, чакайки майка си и баща си да се върнат от работа. 

 Час по-късно Хари чу входната врата да се отваря. Той стана от дивана и с бързи крачки се озова в коридора, виждайки майка си да събува обувките си. 

 - Хей, мамо. - усмивка се настани на лицето му, щом я видя. Ан не го погледна, нито каза нещо в отговор. - Мамо? - попита отново той. 

 Ан вдигна поглед от пода и погледна към сина си. Очите ѝ‎ бяха пълни със сълзи. Щом Хари я видя в това ѝ‎ състояние, усмивката се изтри от лицето му. Той пристъпи към нея и я прегърна. -Какво става? Защо плачеш? Къде е татко? - попита на един дъх Хари. Ан заплака по-силно при последния въпрос. 

- Миличък.. - проплака тя. 

- Мамо, спокойно. Тук съм. - той я придърпа по-близо до себе си. - Моля те, спри да плачеш. - прошепна ѝ‎. 

 - Хари, скъпи. Баща ти, той.. Той почина, Хари. - майка му заплака по още по-силно. 

 За момент Хари спря да диша. След секунди очите му се разшириха, щом осъзна думите ѝ‎. В главата му веднага се породиха въпроси. 

 Как е станало? Кога е станало? Защо точно той? 

 Хари стисна устни, опитвайки да спре напиращите сълзи. Трябваше да бъде силен. Заради майка си. 

 Той се отдръпна от прегръдката, хвана с длани лицето ѝ‎ и я погледна. 

- Мамо, ще се справим, нали? Аз съм тук, до теб съм и винаги ще бъда. - прошепна ѝ‎. Няколко сълзи паднаха от очите ѝ‎. - Моля те, не плачи. Успокой се. - каза, триейки сълзите на майка си. Той отново я прегърна, а Ан се вгуши в него. 

Двадесет минути по-късно двамата седяха на дивана с чаша топъл шоколад в ръка. Ан се беше успокоила и му беше разказала как баща му бил катастрофирал, как умрял на място и как тялото му изгоряло в огъня. 

След като Хари чу разказа, той изпадна в шок. Не знаеше какво да каже или направи. 

- Миличък. - Ан проговори тихо. Хаз я погледна. - Нали знаеш, че преди месец ми предложиха работа в Лондон? 

- Да. - отговори ѝ‎ тихо.

- Мислех си.. Ако приема работата, ще дойдеш ли с мен? - тя попита несигурно. 

- Мамо, знаеш, че нямам приятели тук. А и това е добра възможност за теб. 

- Значи ще се местим? - попита отново. 

- Само ако искаш. - отговори Хари. 

Ан замълча за момент. Трябваше да помисли. Ако отидат в Лондон, започват нов живот. Може дори Хари да си намери приятели, които ще го харесат такъв какъвто е. А и както той каза, това е добра възможност. 

Ан погледна съм Хари, който я гледаше в очакване на отговора ѝ‎. 

- Хари, скъпи. Събери багажа си, заминаваме.

Коментирайте, за да знам дали да продължавам да качвам глави. :)