When I look at you

Chapter 5

" Открадва най-добрият ми приятел. "

- Свободни сте. - каза господин Мартин, щом последния звънец за деня би. 

Хари и Луи станаха от местата си, вземайки нещата си. Излязоха от стаята и тръгнаха по коридора. 

- Хей, Луи. - извика някой зад тях. 

Те се обърнаха, виждайки Найл да върви към тях. Хари веднага погледна настрани.

- Аз ще вървя. - промърмори той и се обърна, тръгвайки. 

- Хъх? - попита объркано Луи, спирайки го. 

- Казах, че ще вървя. - каза Хари. 

Погледна към Найл, който стоеше до Луи.

- Да, чух те, но защо? Мислех да се размотаем наоколо? -каза му той. 

Найл извъртя очи и погледна към Хари. 

- Имам работа вкъщи. Може би друг път. - усмихна му се леко. 

Найл се подсмихна, доволен от отговора на Хари. 

- О. Добре тогава. - Луи каза бавно, поглеждайки към Найл набързо, след което отново се обърна към Хари. - Ще се видим утре, нали? - усмихна му се. 

- Да. - Хари кимна веднъж. 

Той се усмихна и тръгна надолу по коридора. 

След като Хари се отдалечи достатъчно, Луи се обърна и погледна Найл. 

- Какво има, Найл? - попита той, въздъхвайки. 

- Трябва ли да има нещо? - намръщи се Найл. - Хайде да идем в нас. Ще играем на видеоигри и ще пием бира. Може да викнем и другите, но без момичета. - погледна го остро. 

- Но Елинор.. - Луи въздъхна. 

- Хайде, Луи. Нека се съберем по мъжки. 

- Ами Хари? - попита с надежда Луи. 

Найл извъртя очи. 

- Пак ли започваме? - попита с досада. 

- Да, пак започваме. Защо, по дяволите не го харесваш? -повиши тон Луи, ядосвайки се на приятеля си. Найл продължаваше да го гледа без да казва нищо, шокиран от внезапния изблик на Луи. - Хари е адски забавен, готин е и ти Найл, трябва да му дадеш един шибан шанс ! - очите на Найл се разшириха. 

За първи път от както са приятели, Луи му повишава тон. И то за един непознат. 

- Питаш ме защо не го харесвам? - прекъсна го Найл, все още шокиран. - Едва намирам време да съм с най-добрият си приятел и изведнъж идва някакъв глупак и те отдалечава от мен. Бил забавен, моля ти се. - присмя се той. - Ти дори не го познаваш, Луи. Колко пъти сте разговаряли, а? От колко време се познавате? Три - четири дни? Замисли се, Лу. - тонът на гласа му леко спадна. - С теб се познаваме от цяла вечност. Още от деца. Ето за това не го харесвам. Открадва най-добрия ми приятел. - щом приключи, Найл си пое дълбоко въздух. Не му беше лесно да признае чувствата си, но вече писваше. 

Луи го гледаше слисано. Тъга се появи в погледа му. 

- Съжалявам. - прошепна той. - Не знаех, че се чувстваш така. - замълча за момент, обмисляйки следващите си думи. -Найл, аз ще продължавам да се виждам с Хари. Разбира се, ти все още си най-приятел, знаеш. - усмихна му се леко. - Да, прав си. Не го познавам и точно за това искам да го опозная повече. Наистина, Найл. Опитай и ти. Хари е страхотно момче, дай му шанс. 

Найл погледна настрани и въздъхна. 

- Не искам да говорим за това сега. Ще ходим ли в нас, или..? - попита той. 

Луи кимна леко. 

- Да, да тръгваме. 

-----------------------------------------------------------------------------

- Мамо, прибрах се. - провикна се Хари, щом затвори входната врата. Остави раницата си на дивана във всекидневната и тръгна към кухнята. Влизайки вътре, той завари Ан, която си припяваше позната за него песен и режеща зеленчуци. 

Той се усмихна широко. За първи път от както са тук тя се усмихва. 

- О, Хари. - Ан се стресна, щом усети, че някой я наблюдава. -Уплаши ме. - каза тихо и го погледна. 

- Съжалявам, аз.. не исках. - усмивката му се изпари. 

Ан остави ножа и се подпря на плота. 

- Какво има, скъпи? - попита го. 

- Усмихваше се. - каза ѝ‎ нежно. 

Тя се усмихна леко и тръгна към него, прегръщайки го. Той я притисна към себе си силно и зарови глава във врата ѝ‎. - Моля те, никога не спирай да се усмихваш. - отдръпна се от нея и я погледна, усмихвайки ѝ‎ се, но се намръщи, след като видя измореното ѝ‎ лице. - Колко време си спала днес? - попита я. 

- Не много. Имам работа, не мога да спя. Трябва да приготвя обяда. - каза Ан. 

- Аз ще сготвя, ти иди си легни. 

- Но, Хари--

- Моля те, мамо. - прекъсна я. - Поспи, имаш нужда. 

Ан кимна, целуна го по бузата и излезе. 

Хари въздъхна и тръгна към плота, довършвайки работата на Ан. 

 Два часа по-късно пилето беше сложено във фурната, а масата подредена. 

Хари изми ръцете си, след което излезе от кухнята. Започна да изкачва стълбите, за да събуди майка си, но на вратата се почука, спирайки го. Хари се обърна и погледна странно към входната врата. 

Кой, по дяволите може да е? 

Скочи от третото стъпало и тръгна напред, отваряйки вратата. 

- Може ли да вляза?