Chapter 9

86 9 0
                                    

                                                " Господи, Боже. Моля те, не откачай. "

В събота сутрин Хари бе събуден от слънчевите лъчи, които си подправяха път през прозореца на стаята му. Днес бе денят. Първият купон на Хари Стайлс. 

Пъшкайки, той се обърна по корем и заби глава във възглавницата. Изобщо не му се ставаше. Стоейки в тази поза сякаш с часове, Хари чу гласа на майка си. 

- Хари, ставай. Закуската е готова. 

Той отново изпъшка. Надигна глава, поглеждайки към часовника на стената. 10:02ч. 

Хари се завъртя, отвивайки се. Той стана от леглото, обувайки първите боксерки, които видя. След това облече сив анцуг и черна тениска. 

След като изми зъбите и лицето си, той излезе от стаята. -О, тук си. Тъкмо щях да се кача горе и да те извлека от леглото. - каза Ан, щом Хари влезе в кухнята. Той кимна и се засмя, целувайки челото ѝ. 

- Добро утро, мамо. - каза ѝ.

- Добро да е. - тя му се усмихна. - Сядай, скъпи. Направих ти сандвичи. - той взе чинията от ръцете ѝ. 

- Благодаря. - каза, сядайки. 

Тъкмо, когато Хари отхапа от сандвича, той чу звука на звънеца. Някой бе дошъл. 

Ан погледна объркано към сина си. 

- Очакваш ли някой? 

Хари поклати отрицателно глава, преглъщайки. - Ще видя кой е. - каза му, излизайки от кухнята. 

Ан отвори входната врата, виждайки момче. 

- Здравейте, г-жо Стайлс. Аз съм Луи, приятел на Хари. -каза усмихнато той. - Той вкъщи ли е? 

When I look at youWhere stories live. Discover now