When I look at you

Chapter 4

"Наистина съм добре."

Чувствали ли сте се заплашени някога? Било ли ви е страх дотолкова, че да не знаете какво да направите в даден момент? Е сега Хари се чувстваше по същия начин. 

Найл продължаваше да го гледа със сините си очи. Поради незнайно каква причина, Хари се страхуваше от Найл. За него той беше като самия дявол. Сините му очи продължаваха да се взират в неговите зелени. 

- К-какво? - попита ужасен Хари след минути. 

Найл подбели очи. 

- Качвай се в колата. - каза му. 

- Но, а-аз--

- Казах да се качваш, иначе ще те вкарам аз. Избирай. -прекъсна го той. 

Хари преглътна и се огледа наоколо. Улиците бяха празни, нямаше никого. Как му се искаше някой да му помогне. Той въздъхна и отвори вратата. Сядайки вътре, Хари погледна към Найл. 

Грешка.

Найл продължаваше да гледа към него. Очите на Хари се разшириха. 

"Този през цялото време ли ме гледа?" - помисли си. 

Найл се подсмихна. Обърна се напред и погледна към пътя. 

- Какво ти е, Хенри? - той попита видимо по-спокоен от преди малко. 

- Всъщност е Хари. - поправи го. 

- Да, това казах и аз. 

Хари въздъхна и погледна през прозореца. 

За какво ли Найл искаше да говори с Хари? Ами ако му направи нещо? Хари изтръпна. 

След минутка той се обърна и погледна към Найл. Вгледа се в чертите по лицето му. Той бе красив, но се държеше като шибан биполярен. В един момент е гневен, а в друг - спокоен. 

- Какво? - попита Найл. 

- М-моля? - заекна Хари. Найл се засмя. 

- Защо ме гледаш? - не отделяше поглед от пътя. 

"О, нищо. Просто мисля, че си красив, но ме плашиш." 

- За какво ще говорим? - тихо попита. 

- За приятелите ми. - погледна го за малко. 

Хари не каза нищо. Не трябваше да се качва в колата на Найл. Беше огромна грешка. 

-----------------------------------------------------------------------------

- Какво правим тук? - попита Хари леко уплашен. 

Той за пореден път се огледа наоколо. Бяха в гората, извън града. Сами, между дърветата.