"О, Господи. Това не се случва."
"Той не го каза, нали? Каза ли го наистина?" - мислеше си.
Хари продължаваше да се взира в гърба на Найл, напълно шокиран. Не можеше да повярва, че той каза това. Думите все още кънтяха в главата му.
"Мамка му."
Хари се огледа наоколо. След малко той видя Луи, който се приближаваше към него.
- Какво става? - попита Луи.
- Трябва ли да става нещо?
- Предполагам, че да. - Луи кимна продължително.
- Защо мислиш така? - попита го Хари. Луи се подсмихна.
- О, ами, знаеш. Изчервен си, дишаш тежко. - Луи го погледна. Изведнъж лицето му придоби друга форма. Очите му станаха сериозни. - Какво ти каза, че да се стреснеш така?
- Нищо лошо не ми е казал, наистина. - Хари проговори тихо. - Просто.. - пое си въздух. - Сетих се, че имам тест днес. - излъга гладко той.
- Наистина? - попита Луи.
- Да, снощи не учих и сега се притеснявам. Това е. - леко се усмихна.
- Странно. Имал си достатъчно време. Както и да е. -реши да остави темата така. Обърна се, оглеждайки. - Ще влизаме ли в час? - попита.
- Ъм, да. Да вървим. - Хари затвори шкафчето си, последвайки Луи.
-----------------------------------------------------------------------------
След като третия звънец би, Хари излезе от кабинета по химия. Беше голямо междучасие, което значеше, че е време за обяд.
YOU ARE READING
When I look at you
Romance- Мисля, че те харесвам. - Прошепна той на русокосото момче. - Съжалявам, Хари, но това не е правилно. Аз си падам по момичета. - Отвърна той с равен тон, сякаш не му пукаше. Хари кимна едва доловимо, направи няколко малки крачки назад и побягна с в...
