Glory and Gore

Глава 1

- Какво правите тук? - попита той, когато те застанаха пред него, гласът му прозвуча мощно и гордо. Нямаше да позволи някой да го види сломен.

- Съжалявам, командире - каза един от войниците му, видимо не искайки да прави това. Всички те му бяха другари в боя, пазеха си гърбовете във войната. - Изпълняваме заповеди.

- Чии заповеди?

Докато осмисляше думите му, няколко от другарите му слязоха от конете и извадиха оръжията си. Той направи същото.

- Не разбирам защо правите това - Дже ги огледа един по един.

Онзи на коня извърна очи, сякаш се срамуваше. Останалите го нападнаха. Джехьон бе много по-добър от тях във всяко отношение, но нямаше шанс да се бие с всички едновременно. Всеки един беше обучен и имаше умения, а заедно бяха сравнително по-силни.

- Наистина не искаме да го правим - това прозвуча повече като извинение, след което Джехьон усети силна болка в тила си, плъзгаща се навсякъде из тялото му. Олюля се и те се възползваха, нападайки го отново. Мечът бе избит от ръката му.

Последваха няколко удара в главата му, при което той се строполи на земята. Потърси меча си с леко притворени очи, ала той бе прекалено далеко от него, нямаше как да го стигне. Но нямаше и шанс. Войниците го нападнаха за един последен, фатален път и всичко около Джехьон стана черно.

Другарите му, наполовина облекчени, наполовина засрамени от себе си, го хванаха за краката и го извлачиха до конете, завързвайки ходилата му с въже.

- Запалете къщата. - заповяда един от мъжете и се качи на животното си.

Останалите побързаха да изпълнят заповедта. Един от тях се качи на горния етаж, удари два специални камъка един в друг на земята и когато видя, че дървения под пламва побягна надолу. Същото направи и там. Друг от войниците се беше заел да подпали двора и градината им, където беше и тялото на Со Хи.

Скоро по-голямата част от къщата пламтеше и се разпространяваше скоростно. Горкото куче залая жално до тялото на жената, но след като огъня застигна и него побягна нанякъде.

- Всички на конете. - обади се същия мъж, който беше заповядал да се унищожи къщата. - Потегляме. - каза той с леко наведена глава.

А след него, завързан за коня, Джехьон се влачеше на земята. За един кратък момент той отново отвори очи и успя да зърне за последен път горящият си дом.