Glory and Gore

Пролог

Младият мъж нямаше търпение да стигне до дома си. Яздеше неуморния си кон вече три дни и имаше още съвсем малко останал път. Копнееше да види семейството си, копнееше да прегърне любимата си и да целуне малкия си син по челото. Не се бе прибирал от две години, пропусна прохождането му, първата му дума, но сега всичко щеше да е различно. Бе приключил с работата си като началник на легиона и най-после щеше да се върне у дома.

Джехьон бе човек на войната. Човек, който можеше и знаеше как да убива, ако се налага. От малък бе обучен да борави с меч, бе запознат с всички техники на ръкопашния бой. Не се боеше от врага, а се хвърляше директно към него. Самият той носеше боен дух, имаше купища енергия в изобилие и нищо не можеше да го спре. Сам реши да постъпи в армията, след време се издигна. Дори да не беше римлянин, кръвта на Рим течеше във вените му. За корените си знаеше, че идват някъде от Азия, но никога не се бе интересувал от това. Той беше римлянин, макар и с леко дръпнати очи. Жена му също беше такава. И синът им. Малкото момченце, което щеше да го нарече тате съвсем скоро.

Усмихна се при тази мисъл. Видя го, когато се роди, чу го как проплака за пръв път. Цялото му тялото пулсираше от очакване, че след няколко часа ще е отново с тях.

Бяха тежки времена и работата във войската не бе никак лека. Той лично отговаряше за живота на хората си, а те от своя страна му имаха страшно доверие. Усещеха, че е човек на честта, че си тежи на мястото.

Слънцето бавно отстъпи, покрито от мрачен облак. Джехьон погледна нагоре, а тракането на подковите на коня в земата отекваше в ушите му. Усети някакво странно напрежение във въздуха, сякаш самата земя щеше да заплаче всеки момент. Не знаеше какъв знак е това, но определено не му харесваше.

- Дий! - изкрещя той и конят му послушно изпълни заповедта.

Този кон бе с него от самото начало. Негов верен другар и спътник, мълчалив слушател, който от време на време го побудваше с муцуната си, подсказвайки му, че иска ябълка или друго лакомство. В бой никога не го предаваше. Черният жребец с карамелена грива бе удивително красив и смирен. Чиста душа, отдадено сърце.

Продължиха по пътя си, а около тях се простираха широки поляни, които сякаш щяха да ги затиснат от двете страни на прашната улица. Въздухът натежаваше все повече, щеше да завали след няколко минути. Джехьон сложи качулката си и пришпори коня, трябваше по-бързо да стигнат до убежище.