Излезнахме от училище, а аз все още висях на рамото му! Започнах да мръцкам, но нищо. Отново!
-Спри! Отиваме вкъщи! - проговори той.
-Не искам! - казах аз.
Джаксън не каза нищо. Постави ме на предната седалка и бързо заобиколи колата. Застана зад волана и потегли.
След малко колата спря пред голямо имение. Слезнахме и той ме задърпа навътре. Изкачихме малките стълбички и гледката, на която попаднаха очите ми ме изуми. Красива градина с малки цветенца, малко езеро с камъчета около него. Имаше басейн от дясната страна на къщата. Уоу! До нас се приближи питбул, а аз инстиктивно отстъпих назад.
-Страх ли те е? - попита ме Джаксън, а аз кимнах. - Рекс, седни! - след това негово изказване, кучето или по-скоро Рекс седна послушно.Приближих се бавно и погалих главата му. Той изви леко главата си и муцуната му подуши ръката ми. Сладур! Усмихнах се леко и усетих погледа на Джаксън върху мен.
Вдигнах глава и го погледнах.-Какво? - попитах развеселено, а той се усмихна.
-Хайде! - хвана ръката ми и ме задърпа отново.
Влезнахме вътре и попаднахме веднага в хола. Имаше секция, телевизор и малка масичка пред дивана. Той беше в бял цвят. Стените бяха кремави.
-Стой тук! - нареди ми Джаксън и отиде някъде. Знам, че е грубо от моя страна, но НАДУТ ЗАДНИК! Ще ми нарежда тука!
Приближих се до секцията и погледа ми падна на една снимка. Там бяха баща му, майка му и малкия Джаксън, който пък си играеше с малкия Рекс. Приличаше толкова много на майка си.
След малко Джаксън се появи с аптечка в ръка, а след него вървяха тези малки същества:
Бързо седнах на дивана, а след мен и той. Малките същества се качиха при нас и се насочиха към мен.
-Това е Мая... - посочи с поглед малкото котенце Джаксън - а това е Бъки. - посочи с поглед кученцето.
Двамата се приближиха към мен и ме подушиха. Погалих ги. Мая измърка, а Бъки се нагласи в скута ми. Продължих да ги галя, а момчето до мен извади памук и някаква течност. Не съм запозната с тези неща.
Обърна лицето ми към него и намокри памучето. Бъки стана от мен и отидоха да си играят с Мая. Никога не съм мислела, че куче и котка могат да се разбират.
-Затвори очи! - каза, а аз го послушах. Започна да промива сцепената ми вежда, а аз рязко се отдръпнах.
-По-леко! - изсъсках.
-Извинявай де! Не беше нарочно. Мрънкало! - изправих се рязко.
-Надут задник! - отвърнах му аз. Станах уж да тръгна към кухнята. Знаех къде е, защото от хола се виждаше.
Изведнъж ръка се уви около моята и ме обърна. Бях лице в лице с Джаксън, а усните ни бяха на милиметри. Изведнъж той рязко разби устните си в моите. Хвана ме за кръста и ме повдигна, а аз увих крака около ханша му. Тръгна на някъде и след по-малко от минута се озовахме в неговата стая. Поне мисля, че е неговата.
Постави ме нежно на голямото легло и насочи устните си към врата ми.....
------------
Здравейтееее! Това е новата глава. Съжелявам за грешките!До утре!❤
YOU ARE READING
Destiny?
Teen FictionНормална тинейджърка като другите съм. Обаче не пуша, не пия, не обичам да се занимавам с момчета. Да, но всичко се променя, щом......