Свърших училище и сега просто вървях.
Усетих, че ми се пие! Тръгнах към магазина. Взех си една бутилка уиски, платих и тръгнах да излизам. На вратата се сблъсках с нещо или по-скоро някой. Тупнах на пода, но добре, че алкохола ми остана здрав.
-Извинявай! - извини се момичето, чието име не знаех.
-Не, аз извинявай! Много съм разсеяна! - извиних се ѝ аз и хванах подаващата ѝ ръка, като се изправих.
-Аз съм Ребека! - представи се тя.
-Елизабет, приятно ми е! - ръкостискахме си ръцете след моето изказване.
-Обаче бързам. Може да се засечем някой път! - каза и тръгна, а аз останах така.
Естествено! Може би това беше лъжа, защото никой не иска да говори с мен!
Извъртях очи и тръгнах отново към вкъщи.Щом отключих тряснах вратата след себе си. Хвърлих ключовете на дивана и започнах да пия.
(на следващата сутрин)
Събудих се от звънящия ми телефон! Изправих се рязко и отново тупнах на леглото. Имам страшен махмурлук! Изправих се по-бавно и слязох долу. Пих хапче за глава и започнах да се оправям.
Качих се горе и започнах да се обличам:
Щом бях готова изцяло със процедурите и всичко тръгнах. На влизане сякаш придобих смелост. Ще покажа на всички, че не могат да си играят с мен! Тръгнах към шкафчетата, а в същото време усещах погледите на момчетата върху мен. Засмях се наум и тогава очите ми съзряха позната фигура.
-Ребе! - извиках и тя се обърна. Същата!
-Бети! - приближи се към мен и се прегърнахме. - Как си? - попита.
-Добре, ти? - попитах и аз.
-Супер! - отговори и усетих чуждо присъствие зад мен.
Обърнах се и видях момичето, които не искам да виждам!
-Да не би малката Елизабет да се опитва да съблазни момчетата? - попита Линда с усмивка.
-Спокойно, не съм като теб. - отговорих, а усмивката ѝ падна.
Обърна ми гръб и тръгна, но преди това промълви "кучка".
-Скъпа, не ме сравнявай с теб! - с тези мой думи насъбралата се тълпа около нас извика, а Линда се обърна и тръгна да ми залепи шамар. -Не си познала! - казах и хванах ръката ѝ преди да се е струполила на лицето ми. Дръпнах и косата. Тя се залуля, но ми отвърна. Паднахме и запопнахме да се налагаме където ни падне.
Изведнъж бях издърпана от някой! Вдигнах поглед и видях Джаксън, който държеше мен и Ерик, който държеше Линда!-Успокой се! - каза Джаксън, а момичето срещу мен още ме изнервяше! Започнах да се дърпам, но той беше силен, мамка му. - Елизабет, спри се! - каза отново момчето, но аз не спрях. Вдигна ме на рамото си и тръгнахме да излизаме.
Кво му дойде пък на него ся?
-------------------
Съжелявам за кратката глава! 💕 Лов ю!!!!❤😍vote/comment
YOU ARE READING
Destiny?
Teen FictionНормална тинейджърка като другите съм. Обаче не пуша, не пия, не обичам да се занимавам с момчета. Да, но всичко се променя, щом......