Здравейте, казвам се Елизабет Смит. На шестнадесет години съм и живея в Чикаго. Майка ми почина, когато бях малка. Не се разбирам много с баща ми. В училище съм аутсайдер. Но и се радвам, не обичам да съм център на внимание. Естествено винаги в училище трябва да има и едно популярно момче, което ще играе ролята на bad boy. Нека ви представя Джаксън Мартинес. Наричам го "Момчето на тати". Историята му е горе-долу същата като моята, но майка му е починала и разчита за всичко на баща му. Една година по-голям е от мен, тоест на седемнадесет.
Ако се питате как изглеждам, това съм аз:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Станах сутринта в 6:30. Влезнах в банята и измих лицето и зъбите си. Върнах се отново в стаята и облякох къси панталонки и тениска. Слязох долу и баща ми отново го нямаше.
Направих си чаша кафе и отново се качих горе. Избрах си ето тези дрехи за училище:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Изнизах се бързо от нас и видях, че закъснявам. Оооо, стига де. Първи час имам Химия. Тръгнах към училище пеша. Щом бях там влезнах. Видях Джаксън и неговата групичка в коридора. Той ме забеляза, а аз се опитах да го избегна. Успях!
Той се обърна отново, а аз се насочих отново към стаята по Химия.
Влезнах в стаята и се извиних на госпожата за закъснението, а тя просто кимна. Седнах си на мястото и се съсредоточих върху госпожата и урока. След като свърши часа тя ме извика при нея.
-Здравей Елизабет. Понеже ти си ми най-добрата ученичка бих искала да помагаш на Джаксън Мартинес! - каза, а аз я погледнах объркано и изненадано.
-Но, госпожо. Той е един клас по-нагоре. Как? - попитах.
-Да, но е изтървал материала от този клас и сега ве се справя! - обясни и излезна от стаята.
Нямах друг избор! Да помагам на Джаксън? Ужас!
....
След като часовете свършиха се насочих към библиотеката, за да си взема нова книга и да си науча. Влязох и седнах на една от масичките. Изкарах учебника по математика и започнах да пиша домашната на Джаксън. Ако питате как, знам почти всичко за единайсти клас. Аз съм десети!
Бях някъде до средата, когато стола до мен се дръпна. Вдигнах поглед и видях Джаксън.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
------------------------ Здравейте, това е първата глава. Надявам се да ви хареса.
