Мръсна игра

10. Ах, Гушльо...

DaddyOnelyForYou: И...?

BbyGirl_Kiss: Можеш ли да говориш?

Тае се стаписа. Искаше да я чуе. През годините когато си писаха и разговаряха онлайн, винаги си преправяше гласа, а когато тя искаше да го види, използваше снимките на приятелят си. Вдиша и издиша.. след това натисна слушалката в чата и и звънна.

- Хей Кихюн!- започна тя ентусиазирано, но можеше да се усети притеснението в гласът си.

- Здравей Т/И. Радвам се, че те чувам отново.- каза Тае, преправейки гласът си.

- Мхм. Е.. разкажи как върви при теб. Минаха цели три години от последният ни разговор...

- Не съм важен аз сега. Какво беше започнала да пишеш? Разкажи ми всичко, което съм пропуснал през тези години.

- Ами... Преди... няма и година завърших университет. Започнах работа в една фирма... Обаче..

- Обаче?- Тае едва не забрави, че трябва да преправя гласът си от любопитството си.

- Голяма каша. Шефът ми... по- скоро главният ми шеф, ако мога така да го нарека, е Таехьонг. Знаеш кой е.

- Да, няма как да го забравя...

- Вчера го видях за пръв път след цели шест години. Не се е променил... никак.

-...

- За разлика от него, аз се промених много...

- ...

Той мълчеше и не знаеше как да продължи разговора.

- Ало? Чуваш ли ме?

- Да! Чувам те. Просто се замислих за нещо.

- Ох... Извинявай. Дърдоря без да се осетя. Сигурно вече ти дойде в повече...

- Не, не. Няма нищо такова. Много ми липсваше през тези години и с удоволствие слушам какво говориш. Предпочитам да не говоря много, а да слушам.... Знаеш.

- Да знам.

- Кажи сега... Сама ли си?... С кого живееш? Липсвах ли ти?-  Тае не осъзнаваше, че задава тези въпроси от свое име, а не от на Кихюн.