10 глава

119 14 2
                                    

Часът вече отдавна подминаваше 12. В бара бяха останали десетки хора пияни до козирката. Джехьон и приятелите му стояха на една от масите. Дже беше прегърнал Дойонг през кръста. Искаше всички в бара да знаят,че той е само и единствено негов. На едно от близките сепарета стоеше доста оскъдно облечено момиче. На Джехьон му се струваше че това момиче запя Дойонг,но не знаеше че интереса и не е насочен към гаджето му,а към самия него. За щастие не беше пиян,но не можеше да каже същото за Хендери и Шаоджун. Радваше се,че поне Кун е все още трезвен за да може да ги закара.

-Ние с Дойонг ще тръгваме. Кун да ги пребереш невредими.

След като получи кимване в знак на съгласие той се изправи и заедно с Дойонг се запътиха към изхода на бара. Малко преди да излязат пред тях се изпречи момичето от сепарето до тях. Тя държеше в ръката си малък лист който подаде на Джехьон и каза:

-Обади ми се когато можеш сладур.

След това се завъртя на пръсти и се насочи към мястото си. Дже просто хвърли листа в коша на изхода. Потеглиха като не си казаха нищо. Почти на половината път Джехьон вече започна да се отекчава. Преди като стояха заедно в такава тишина се чувстваше много комфортно и приятно,но сега сякаш го човъркаше от вътре. Погледна момчето на седалката до него, което стоеше и гледаше навън.

-Нали знаеш колко много те обичам.-каза Дже като се опита да погледне другия в очите.

Най-накрая го погледна като на лицето му имаше лека усмивка.

-Знам Джехьон. Просто не ми е приятно да виждам как някоя се опитва да те сваля.

Джехьон се усмихна като се стараеше да не отделя поглед от пътя.

-За мен друг не съществува Дойонг. Никога няма да мога са гледам друг или друга така както гледам теб,нито да ги обичам така както обичам теб. Запомни го и не го забравяй.

Дойонг се изчерви и се опита да скрие това като се обърна отново към прозореца на колата.

-Не се крий де. Така си страшно сладък.-слагайки ръка на бедрото ми Джехьон проговори.

-Я си гледай пътя.-каза троснато Дойонг,но не махна ръката на другия.

Истината беше ме му се искаше да иде и да убие онова момиче за дедо смееше да прави подобни неща с гаджето му. Джехьон бе само негов и е добре са го знае и да не си прави изводи,че може да го има.
Мислеше си че никога повече няма да види това момиче. Все пак Сеул беше голям град.
Е явно не достатъчно голям град.

Dangerous kissWhere stories live. Discover now