Dangerous kiss

5 глава

Юта се прибра едва в къщата си. Побърза да остави нещата в кухнята защото осещаше ,че ръцете му треперят.Хвана се за масата и остави сълзите да потекът. Болеше го. Болеше го да вижда любимия си да целува друга. Точно така любимия си. Колкото и време да беше минало колкото и далеч да беше чувствата му към него не изчезваха,а напротив. Ставаха все по-силни с всеки изминал ден.

-Юта прибрал ли си се?-провикна се Даниел,но щом влезе в кухнята и видя приятеля си в това състояние веднага се запъти към него.

Приближи се и сложи успокояващо ръка на рамото му при което японеца се обърна и се вкопчи в прегръдката му. Даниел прокарваше ръка по гърба му. Момчето в ръцете му не спираше да плаче като мокреше блузата му,но не му пукаше. Искаше да го попита какво е станало,но сметна че ще е по-добре да се успокои първо. Поведе го в хола където седнаха на дивана все още сгушени един в друг. Мина се много време,но Юта вече сравнително се поуспокои и Даниел се престраши да попита:

-Юта какво е станало?

-В...видях го.-отвърна другото момче като от очите му отново се напълниха със сълзи.

Даниел стисна една от ръцете си в юмрук. Не можеше да повярва на чутото. Знаеше че срещата им е неизбежна,но да е още първия ден от връщането им си беше шега от съдбата. Не можеше да мисли повече по темата,защото беше прекъснат от своя приятел.

-Беше с онова момиче и се целуваха. Изглеждаха щастливи.

От очите му отново се стекоха сълзи при спомена на гледката.

-Аз не знам какво да кажа Юта. Иска ми се да ида и да го струпам едно хубаво.-още по-ядосано от преди отвърна Даниел.

-Защо ти е да го биеш? Той просто прекарва време с гаджето си.

В гласа на Юта се усещаше силна болка,но и същевременно яд. Беше го яд защото целуваше нея. Знаеше обаче че това няма как да стане и че е по-добре да погребе това желание дълбоко в себе си. На Даниел му дойде идея как поне за малко да разсее приятеля си.

-Джони и Тен ми се обадиха. Разбрали че сме в града и искат да ни видят. Да им кажа ли ,че ще ходим или не ти се ходи в момента.

На Юта предложението му се стори подходящо и без това искаше малко да се разсее от всички проблеми.

-Добре звънни им и им кажи че ще се видим. И без това страшно много ми липсваха.

Даниел се зарадва и взе телефона си като излезе за да говори с приятелите си къде точно ще се видят. Юта през това време се опитваше да спре болката,но не успяваше. През последните години тя беше станала част от него. След няколко минути Даниел се върна усмихнат до уши.