Мръсна игра

9. Започва се!

- Как да е? Едва не умрях от скука без извънземното си...

Той погледна настрани.

- Госпожице!- извика той след някакво момиче. Това беше момичето от кръстовището. Беше с гръб към нас, но я познах по мятащата се опашка.

Джимин побягна след нея. Айде.. пак си е набелязал някоя.

Влязоха във фирмата, а аз вървях след тях. 
Не след дълго спряхо пред асансьорите. Настигнат ги.

- Директоре, позволете ми да ви представя новата си асистентка... - засмя се притеснено- Така и не разбрах името ти.- започна Джимин със усмивка на лице. Погледна момичето въпросително.

- Т/И/Ф- каза момичето, с нежен глас. Все още не виждах добре лицето и. Чакай... КАК СЕ КАЗВА???

Ококорено погледнах към момичето. Тя се обърна към мен. Поклони се. Като ме видя, изражението и се промени драстично.

- Т/И/Ф.... - Каза Джимин замечтано с глуповата усмивка.

Асансьорът се отвори и тримата влязохме вътре.
Кабината се изпълни с неловка тишина, но не за дълго.

- Приятно ми е да се запознаем!  Радвам се, че ще работя с вас!- каза Т/И формално с усмивка и се поклони. Какво става? Помни ли ме? Не мисля, че съм се променил толкова.

- Поправка. Ще работиш с мен. - каза доволно Джимин.

- Благодаря, че ме поправи Гушльо...- каза му, сякаш се познават от година.

И как по дяволите се наема асистентка, без да и знаеш името??

Аз и Джимин я гледахме изненадано. Единствената разлика беше, че при Чим се появи лека усмивка.

- Гуш...- щях са попитам но..

Вратите на асансьора се отвориха. Излязохме. Т/И стоеше плътно до Джимин, вървейки към офисът му.

- Радвам се, че обръщаш внимание на старият си приятел! Ще се видим после...- казах, но знаех, че няма да ми обръни внимание.

Объркан влязох в големият си офис. Беше разположен точно до този на Джимин. След като затворих врата си, залепих ухо за стената.
Защо, по дяволите Т/И нарече Чим "Гушльо"????

Гледна точка на неутрал

Минаха се около два- три часа. Т/И вече бе на новото си бюро пред кабинета на Джимин. Залисана в работата си и усилията и да не обърка нещо, не усети Тае, който от десет минути стоеше до нея и я гледаше. Той прочисти гърлото си за да и привлече вниманието.
Тя се обърна, но не каза нищо. Очите и се страхуваха да срещнат неговите.