2K 113 2
                                    

Шум, музика, навалица, светлини. Това очакваше двете момчета. Те звъннаха на вратата. Тя се отвори и на прага и застана едно високо, доста добре изглеждащо младо на вид момче.

- О, Джимин! Ти дойде. Предполагам това е Джънгкук?

- Да, той е. Запознайте се.

- Приятно ми е, аз съм Намджун. - момчето подаде ръката си за здрависване и Кук я пое.

- И на мен.

- Е, влезте. Чувствайте се като у дома си. В кухнята има алкохол, да се почерпите.

- Благодарим ти Джун.

- За нищо. - момчето хлъцна.

Джънгкук и Джимин се отправиха към кухнята.

- Този ми изглеждаше доста подпийнал. Не мислиш ли?

Чим повдигна рамене.

- Не знам, какво ти се пие?

- Не ми се пие.

- Хаха, добре. Ето ти чаша дръж.

Джимин започна да налива водка в чашата на Кук.

- Ей, ей стига. Не толкова. Не искам да се блъсна в стълб на прибиране.

- Както кажеш. Аз отивам да танцувам. Ти идваш ли?

- И да не искам, ще ме заведеш. Добре.

- Супер.

Вечерта минаваше нормално. Нормално, докато Джънгкук не започна да пие прекалено много.

- Я, колко изпии.

Момчето повдигна рамене и хлъцна.

- Стига. Май трябваше да те послушам и да не ти давам да пиеш много. Толкова ти беше достатъчно. Сега пий вода.

- Добре, добре. Няма ли да ходиш да танцуваш?

- Ама, че си и ти. - изгледа го пренебрежително.

Джънгкук остана сам с бутилката водка. Реши да си сипе малко, нямаше как Чим да разбере. Тогава до него се доближи, високо, кафявокосо момче с привлекателно изражение.

- Хей, аз съм Ким Таехьонг. А ти?

- Джеон Джънгкук.

- Защо пиеш сам?

- Не пия сам. - започна да ръкомаха с пръст. - Просто приятелят ми е някъде там. - посочи към мивката.

Момчето се засмя.

- Даа... не мисля, че е там. Но пък знам къде ще си ти след малко.

Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora