The Wrong Number (Bulgarian translation)

37 » mulberry

- Мисля, че трябваше. – казвайки това, той прекъсна и двама им от тяхното не толкова изтънчено вглеждане.

Той зае мястото срещу нея, кракът му, почти докосвайки нейния в малката кабина, и тя се напрегна на мястото си. Въздухът около тях внезапно стана задушлив – дори неподвижен. За малко се гледаха, прониквайки в гледката на другия. Разбира се, всеки от тях осъзнаваше, че се взираха нагло, но не можеха да погледнат другаде.

- Най-накрая ме видя. – Хейли каза на Брендан след малко.

- Най-накрая го направих. – отговори – И не съм разочарован.

 Това накара бузите на Хейли да поруменеят, но тя му хвърли гневен поглед.

- Ти си такова прасе, Брендан. – гледаше го в очите. – Не знам за теб, но аз съм гладна.

- Какво ще кажеш да поръчам? – попита, като ѝ малка целувка.

- Това включва ли да платиш? – тя попита сладко, пърхаща очи към него напълно невинно.

Той се засмя. Това прокрадно топлина през нея. Боже, тя можеше да слуша смеха му завинаги. Всъщност, също можеше да го гледа докато се смее завинаги. Очите му - набръчкани красиво и усмивката му разтегната, показваща една малка тъничка тръпчинка на лявата му буза.

- Плащам само на срещи, скъпа, - каза ѝ, когато спря да се смее – така че, ако искаш да платя... – завърши с намигване.

- О, замълчи. – набърчи носа си в престорена погнуса. – Ето. – подаде му няколко банкноти.

Той бутна парите към нея, пращайки ѝ друга целувка.

- Но мисля, че ще направя изключение за теб.

Сърцето ѝ се разтопи малко и го погледна как отива. Добре, тя също го гледаше как поръчва, докато чакаше поръчката и когато ѝ я донесе на масата им, защото се оказа, че тя просто не можеше да погледне другаде. Сега разбра защо момичетата се стичаха към него. Той бе гледка, в която да се взреш.

Това, което Хейли не видя между нейните пристъпи на дискретно вглеждане, беше че Брендан също гледаше към нея в негови равни пристъпи. Той я видя как играе с телефона си, след това гледаше ръката ѝ да се мърда до подгъва на блузата ѝ, да вдига несъществуващи протрити краища. Гледаше как прибира коса зад ушите си мечтаеше да може да го прави. Наблюдаваше как кръстосва и открастосва краката си, само за да ги кръстоса отново. Той бе построил много образи на това как Хейли би могла да изглежда в главата си, някак си всеки един ставащ по-добър от предния. За него, в грубите светлини на мястото, тя изглеждаше перфектна.

Когато поръчките им дойдоха, Брендан се нахвърли почти веднага.

- Забави малко, тигре. – каза му Хейли засмяна. Изненадващо малкият ѝ смях изглежда, че разби малкото неудобство, което бе започнало да се прокрадва около тях и те започнаха да говорят нормално. Е, нормално, колкото те можеха. – Казвам ти, Брендан, имаш сертифицирано мозъчно увреждане. Наистина. Искам да кажа, хайде де, кой нормален би опитал да пие алкохол с чушка? Гадост!

- Беше предизвикателство, Хейлс. И беше преди две години.

- Но все още е най-глупавото нещо правено някога. Изненадана съм, че си добре.

- Е, трябваше да остана в болница на следващия ден...

- Безнадежден си.

Приятелската среща продължи до четири часа следобяд, местоположението се измени от малката кабина в пицарията до пейка в парка със сладолед в ръка. Хейли наблюдаваше, че бе лесно да се говори с Брендан, особено защото той насочваше цялото си внимание в думите ѝ, поемайки всичко, което тя кажеше.

Когато тя осъзна, че почти е време да отива на работа, се обърна към него и леко се намръщи.

- Предполагам, че времето ни свърши. – каза Брендан и тя се усмихна тъжно.

- За жалост да.

- Горе главата, Хейлс – той проговори, когато тръгнаха към колите си. – Не е като да не се видим някога отново.

- Да. – съгласи се, гледайки го отстрани. Имаше хубав страничен профил. Всъщност всеки негов профил бе красив.

 Брендан се опитваше да запази погледа си напред, но той продължи да се носи към жената до него. Не можеше да спре да гледа колко прекрасно изглеждаше и нямаше търпение да я срещне отново.

 Когато стигнаха колите си, се спогледаха с усмивки. Размишляващ за това за бърза секунда, Брендан се наведе и сложи непорочна целувка на бузата на Хейли преди да отиде към колата си. Той се загледа как тя се смая за момент, преди на лицето ѝ да се появи усмивка и да тръгне към нейната.

Хилейки се на себе си, той изчака момичето да изкара колата от мястото си преди да излезе и той, карайки към къщато си със съзнанието си пълно само с един човек.

Да.

Той бе загубен. 

---

Надявам се да се справям добре с превода и да ви допада.
Пожелавам весели празници на всички! Това е моят предварителен коледен подарък за вас. :)

-от преводача (skan0108)