Love Story: Happily ever after

17 глава

- И аз те обичам! - наведе се леко и ме целуна. - Сега да ядем палачинки. - поведе ме към трапезарията. Седнахме един до друг на масата, а от другата ми старана беше Кейти.

- Имате ли някакви планове за днес? - попита ни мама. - Смисъл знам, че па... вечерята е от 19:00 часа.

- Ами не... - поклатих глава.

- Всъщност да. - поправи ме Хари. - Първо отиваме на разходка до едно място, после имаме резервация за обяд, после ще се приберем за малко почивка...

- А после е мой ред да прекарам малко време с теб, докато се приготвяме за довечера! - прекъсна го Кейти.

- Разходка къде? Резервация за обяд? Не си спомням да сме го обсъждали. - засмях се леко и погледнах към Хари. - Планирах само вечерята довечера.

- А аз всичко останало, няма да си стоиш вкъщи цял ден на рождения си ден. - каза ми.

- Добре, но къде ще ходим на разходка? - попитах отново.

- Ще видиш. - отговори ми.

- Ама...

- Знаеш, че няма да ти кажа. Защо изобщо опитваш?

- Знаеш, че съм любопитна. - защитих се, а той само ми се усмихна.

След малко приключихме със закуската и Кейти и Дейв си тръгнаха, щяха да ходят някъде, нашите и техните останаха да си говорят, а аз и Хари се качихме да се преоблечем. Хари ми предложи да си облека нещо спортно, както направи той. Беше с черни шорти на Nike, тяхна бяла тениска и чифт черни Air Max. Аз днес реших да заложа на розовото, затова си обух бледо розов клин на Nike в комплект със спортно бюстие и си обух бели Air Max. Вързах косата си на опашка и си сложих бяла шапка с козирка на Nike, а Хари си взе слънчеви очила. Прибрах телефоните и портмонетата ни в малка прозрачна раничка и бяхме готови да излезем.

- Излизаме! - провикнах се и двамата с Хари излязохме от къщата. - А всъщност как ще отидем до това място, което и да е то? - погледнах го, а той кимна към нещо пред мен. Погледнах напред и видях Джон да седи пред един бял Range Rover. - А това кога? - учудих се.

- Наех го тази сутрин. - каза ми и тръгнахме към джипа.

- Как изобщо намираш време за всичко това? И как аз не разбирам за тези неща, като сме заедно през цялото време? - започнах да разсъждавам на глас, а той ми отвори вратата и аз се качих вътре. Този път Джон беше на задната седалка.