Глава 22

2.2K 108 21
                                    

Четири месеца по-късно

Мелъди
Минаха четири месеца откакто Алисън реши да ни остави намира и всичко се нареди.

С Камерън в момента живеем заедно. И се разбираме значително по-добре.

Емили също беше щастлива от това, че с баща й бяхме заедно.

Също така преди три месеца разбрах, че съм бременна. За момента само Камерън знаеше. Не бях казала на сестра ми, защото щеше да започне да ми чете лекция затова, че Камерън е задник и пак ще ме остави. Затова реших да й кажа по нататък.

Не искам да се карам в момента с нея. Защото знаех как ще реагира.

За моя изненада Камерън беше много щастлив, когато разбра, че съм бременна.

-Добро утро. - целунах Камерън

-Добро утро. Как си?

-Добре съм. Не е нужно да ме питаш през две минути.

-Просто искам да знам, че си добре. -каза и ме целуна.

-Колко грижовен си станал. - казах

-Да, но съм грижовен само заради теб. Но не никой не казвай ще си помислят, че съм лигав.

-Господи....добре няма да кажа на никой.

-Много ми се иска да остана с теб, но трябва да тръгвам за работа.

-Знам, но когато се прибереш ще прекараме време заедно. - казах и той кимна.

Целуна ме по устните за кратко преди да тръгне.

Станах от леглото и отидох в стаята на Емили.

-Добро утро.-прошепнах и погалих главата й.

-Добро утро, мамо. Добро утро бебе. - усмихна се и докосна корема ми, който вече си личеше.

-Ще закусваме ли? - попитах и тя кимна.

Направих закуска на Емили и след това я закарах на градина.

Преди да се прибера отидох да си купя разни неща.

Гадното да си бременна е, че постоянно ти се яде нещо. Но бях щастлива, че щях да имам още едно дете, въпреки неудобствата в някои ситуации.

Тръгнах към колата си и тогава мина някаква друга кола, която беше много близо до мен и за малко не ме беше блъснала.

Това беше странно. Кой луд кара толкова бързо на паркинг? Трябва да се оглеждам повече.

Има всякакви луди шофьори.

Качих се в колата и потеглих към вкъщи.

Прибрах се вкъщи и първото, което ми направи впечатление е, че тук е имало някой.

Качих се в спалнята и видях, че чекмеджетата на шкафчетата бяха отворени.

Някой е ровил из нещата ми и беше нарязал снимките ми с Камерън. Както и останалите ми снимки.

Отворих гардероба и при гледката дъхът ми спря.

Дрехите ми бяха нарязани. И то всичките.

По дяволите! Какво се е случило?!

В момента бях много уплашена, защото някой е бил в домът ми или все още е тук.

Чух тропане идващ от стаята на Емили.

Отидох в стаята й, но там нямаше никой.

Погледа ми попадна на глава от плюшено мече и върху нея имаше лист с надпис на него.

Взех листът и на него пишеше "Време ти свършва"

Какво трябва да означава това...по дяволите?!

В този момент се изпълних със страх.

Това е някаква лудост!

И съм сигурна кой го е направил.

Но въпреки това бях уплашена.

Защото Алисън доказа, че може да мине всички граници само, за да ми отмъсти.

Тя е напълно луда и това наистина ме плаши, защото това, което видях ми показа, че тя може да стигне до всякакви крайности без значение колко луда трябва да е тя самата.

Чух стъпки зад мен и замръзнах на място от страх.

Съжалявам за кратката глава.
Дано ви е била интересна поне.❤️
Вижте и новата ми книга "Love story". ❤️

You Broke My Heartजहाँ कहानियाँ रहती हैं। अभी खोजें