You Broke My Heart

Глава 2

Мелъди
-Мелъди? - попита Камерън.
-Да,здравей. - промърморих.
-Здравей, много си се променила. Станала си по-красива.
-А,ти си си същият.
-Е, как върви работата имаш ли си приятел? - какво го интересува дали си имам гадже?
-Не. Нямам гадже. А, ти още ли кучката заради която ме остави и ми изневери? - попитах, като се стараех да не повишавам тон.
-Съжалявам, че така трябваше да се случи така. И да още съм с нея.
-Колко хубаво! И не съжаляваш, защото си все същото копеле,като преди години и се съмнявам, че си се променил.
-Виждам, че си го преодоляла. Но наистина ли е нужно да си спомняме за миналото? - попита
-Няма как да си спомняш, като ти ме забрави веднага след като си тръгнах преди четири години. Дори не се опита да ми се обадиш и да ми се извиниш. И си мислиш, че дори след толкова време всичко е забравено?-попитах
-Не е ли? Тоест съжалявам, права си. Не трябваше да постъпвам така и да си играя с чувствата ти.
-Да но го направи. Без да ти пука. Както и да е аз не съм злопаметна, само се надявам да ти се случи нещо лошо. Е от кога живееш в Ню Йорк? - попитах и се усмихнах, въпреки че исках да го ударя в лицето.
-От три години, ти?
-Откакто, а... Откакто ми предложиха работа тук.
-Супер. Значи си подредила живота си.
-Чак подреден не е, но не се оплаквам. Как върви с приятелката ти? Всъщност се надявах, тя да те беше зарязала или да ти беше изневерила.
-Не е и сме сгодени.
-Сгодени? Колко хубаво, дано не те зареже пред олтара. Или не й писне от теб.
-Да благодаря. Все пак ти желая всичко хубаво.
-А, аз на теб не. - казах
-Мамо ще тръгваме ли? - попита Емили и ме дръпна за ръката. Мамка му! Забравих, че тя е тук.
-След малко. - отговорих й
-Имаш дете? - попита Камерън
Мислих да го излъжа, но вече беше късно, защото Емили ме нарече мамо и нямаше как да се оправдая.
-Да. Защо?
-Не нищо, но просто ми се стори странно. Ти каза, че нямаш приятел.
-Да така е, нямам приятел. - казах. Дано не се сети или дано не се усъмни.
-А, тогава кой е бащата, къде е?
-Той, а той не живее тук. Не се виждаме често. Защото много пътува.
-И се справяш сама?
-Да защо да не се справям, не ми е нужен никой. - отговорих
-Супер. На колко години си миличка? - попита Камерън и погледна към Емили
-На три. - отговори тя
-Искаше да каже на две. А и не й давам да говори с непознати. - казах
-Аз мисля, че тя знае на колко е. А и аз не съм непознат
-Ти не си й никакъв, че да знаеш какво тя знае, а и за нея си непознат и такъв ще си останеш.
-Добре. Няма да се карам с теб. Защото ще се виждаме често.
-И защо ще искам да се виждам с теб?
-По-скоро ще ти се наложи.
-А, на теб ще ти се наложи да се разкараш.
-Довиждане Мелъди. Беше ми приятно.
-На мен не. Дано не се виждаме никога повече. - казах преди той да си тръгне.
-Мамо кой беше този човек? - попита Емили
-А, един познат. - казах и се усмихнах.
Как да й обясня, че всъщност това е баща й, който ме заряза малко преди да разбера, че съм бременна, но нямаше как да му кажа, защото той беше зает да чука курвата, за която ще се ожени.
А и не веднъж, тя ме е питала за  баща си, къде е и защо не е с нас. Казах й, че той живее далеч и няма как да бъде с тук с нас. Няма как да й кажа истината.
Колкото до онзи кретен, дано никога не го видя пак.

Надявам се главата да ви е харесала.❤️