You Broke My Heart

Глава 15

Мелъди
Как позволих това да се случи?!

Чувствах се адски неудобно и то не от Камерън, а от това, което направихме преди четири дни върху бюрото му и то не включваше нищо от работата.

По-скоро работехме един върху друг.

Не мога да отрека. Беше хубаво, дори много. Но не беше правилно.

И как щях да погледна Маркъс в очите. Толкова ме е срам!
Аз се опитвам да започна връзка с него, а спя с другия си шеф, който ми е бивш.

Защо позволих всичко това да се случи?

В момента се опитвам максимално да избягвам Камерън. Както го познавам със сигурност ще си помисли, че съм му простила и че му давам втори шанс.

-Здравей, красавице. - Камерън и сложи ръцете си на раменете.

Дори не бях усетил, кога беше влязъл в кабинета ми.

-Какво искаш? - попитах и махнах ръцете му от раменете ми.

-Нищо. Да те видя. Домъчня ми за теб.

-А, на мен за теб не.

-И не ти е приятно с мен?

-Да.

-Аз мислих, че ти е доста приятно с мен. Особено онзи ден върху бюрото ми....беше прекрасно. Бях забравил чувството да бъда с теб. - прошепна в ухото ми.

-Да нека забравим за случилото се.

-Защо? Аз не искам да забравя, защото беше прекрасно.

-Радвам се, че ти е било забавно, но няма да се повтори.

-Сигурна ли си? Аз мисля, че ще го повторим и то много скоро.

-А, аз не. Сега, ако обичаш се разкарай.

-Така ли се говори с шефа ти? - попита и спусна ръката си по бедрото ми.

-А, знаеш ли, че е забранено шефовете да спят със служители си. - казах и ударих ръката му със папката.

-Колко си груба. А и ние не сме спали. Само се чукахме.

-Мразя те. - прошепнах

-И аз те обичам скъпа. - прошепна и отмести косата ми, целуна врата ми, което ме накара да настръхна.

-Би ли се разкарал? Имам работа.

-Разбира се. Няма да ти досаждам.

-Благодаря. - избутах го излязох от кабинета.

На излизане се сблъсках с никой.