You Broke My Heart

Глава 14

Мелъди
С Камерън продължавахме да се целуваме няколко минути, докато не осъзнах какво точно се случва и го избутах от себе си.

-Ще спреш ли да ме целуваш? - попитах

-А, ти ще спреш ли да ме провокираш?

-Аз те провокирам?!

-Да.

-И как по-точно те провокирам! - попитах и скръстих ръцете си.

-Като всеки ден идваш с тези къси поли, които ти очертават задника.

-Гледаш ми задника? - попитах възмутена

-Не е като да не съм го виждал и да понякога. Всеки път, когато минеш покрай мен. - каза и се намръщих.

-Същият, както преди. - въздъхнах и се усмихнах леко.

-Не е вярно. Променил съм се.

-Не. Същият, като преди си мислиш само за секс.

-Не е вярно.

-Така ли? Затова ли не пропускаш възможност да ми се натискаш? Твоята не ти ли пуска?

-Не, не сме в много добро отношение, ако изобщо нашето може да се нарекат отношение.

По някаква причина се зарадвах, че не се разбра с онази кучка.

-Проблеми в рая?

-По-скоро ад.

-О, та тя нали е перфектна. Как може да имаш проблеми с жена, като нея? Нали е любовта на живота ти?

-Никога не съм казвал, че е перфектна. Или че любовта на живота ми.

-Тогава, защо ще се жените? - попитах и го погледнах

-Не знам. Дори не знам, защо и предложих.

-Не я ли обичаш? - попитах и той кимна отрицателно

-Ами тя е мила, но зла. Задушаваме с ревността си. Като цяло е луда. - промърмори

-Но сигурно не пропускаш да я чукаш? - дори не знам, защо го попитах това.

-Не. Не съм спал с нея от близо шест месеца в едно легло. Какво остава за другото.

-Тогава защо си с нея?

-Не знам. Може би, за да те забравя. - след тези негови думи се засмях.

-Да ме забравиш? Та, нали ме замени с нея. Защо ти е да ме забравяш?

-Да заменихте с нея, но това беше най-голямата грешка в живота ми.

-И ти отнеха четири години, за да го разбереш?

-Не осъзнах много отдавна и дори мислих да си те върна, но теб те нямаше, защото беше заминала, а сестра ти отказа да ми каже къде си.

-Сестра ми? - попитах го

-Да. Лиса, тя все още не ме понася. И да месец след като се разделихме реших да те потърся при нея, но тя ми каза, че ти си заминала, но отказа да ми каже къде си.

-Не ми е казвала за това. Тя се премести също тук в Ню Йорк, когато бях бременна в шестия месец, защото ми беше нужна помощ. - беше ми странно да му казвам за тези неща.

-Предполагам, че ти е било трудно. Но все още не разбирам, защо не ми каза, че си бременна.

-Вече ти казах. Защото ти беше с друга и беше започнал нов живот.

-Следващия път, когато си бременна ми кажи.

-Не, няма. Защото ако съм бременна, то няма да е от теб. Защото аз не съм спала с теб и няма да го направя никога!

-Ще видим. Знаеш, че колкото и да си ми сърдита ще ми простиш и отново ще бъдеш моя. - каза и сложи ръката си на бузата ми.

Да бъда негова?

-Аз не съм била твоя. И никога няма да бъда. - блъснах ръката му.

-Ти така си мислиш. Още помня, когато все още беше онова малко момиче, което ми се подчиняваше, но сега си станала самоуверена млада дама, която си мисли, че няма да ми просто за грешките, които допуснах, но дълбоко в себе си още ме обичаш, просто не искаш да си го признаеш.

Не знаех какво да кажа. Ами, ако наистина е прав и още го обичам. Не мога да отрека, че все още изпитвам нещо към него.

-И какво те кара да мислиш, че те обичам?

-Може би, че и в двата пъти, в които те целунах ти му отвърна, което значи, че си изпитвала нужда да ме целунеш или просто си го искала колкото мен.

-Не е вярно. Не те желая. - отрекох.

-Така ли? Сигурна ли си?

-Напълно. - казах уверено.

Добре. Може би една част от мен го желаеше, но никога нямаше да му го призная.

Погледнах го отново, защо трябва да е толкова трудно да се сдържам.

Следващото, което направих беше да го целуна. И разбира се, той ми отвърна, сложи ръцете около кръста ми и ме притисна към себе си.

Увих ръцете си около врата му и го целунах отново. Усетих ръцете му върху дупето ми и го стисна леко, което ме накара да изстена.

Знаех, че след това ще съжалявам, но желанието беше по-силно от мен.

Следващата глава е почти готова и се надявам скоро да я кача.❤️