Xavier|Dark#1[Bulgarian translation]

12 глава

Излязохме от стаята.

Усмихнах му се в знак,че тръгвам.Бях щастлива,че отново бяхме ,,добре",понеже поради някаква причина ме натъжаваше да знам,че не е до мен.Но сега той беше,което някакси повиши духът ми.

Когато бях на път да се обърна,за да си ходя,той ме хвана за лакъя с неговите груби,голями ръце.Потръпнах от докосването,а ръцето му,не бяха много честни спрямо туптящото ми сърце.

-Къде отиваш?-попита със заплашителна нотка в гласа.Погледнах го объркано.-Вкъщи.-беше отговорът ми.Той ме обърна и се намерих в близост до тялото му.

Тялото ми започна да се поти.Разтапях се под електричеството,което достигаше до всеки мой нерв.О,какво ми направи той.Как беше възможно това?

Какво правиш?-попитах.

-Чудех се...чудех се...-ръката му почеса врата му.Нервен ли беше?Защо?Той не ме поглеждаше,гледайки към стената зад мен,и изглеждаше сякаш не можеше да приизнесе думите.

-Какво?-погледнах го объркана.Все още не ме поглеждаше.

-Чудех се-.

-Знам,че се чудиш за нещо.-намесих се.Той изпусна малка въздишка.

-Майната му.-прошепна си той,поглеждайки към бузата ми.Но не към очите ми.Защо?-Искаш ли да правим нещо заедно?-попита.Той отново се почеса зад врата и осъзнах,че прави това когато е нервен или когато очакваше нещо.

Сърцето ми забърза ритъма си.Той искаше да правим нещо заедно?Винаги аз бях тази,която го кара да правим нещо заедно.Имахме ли напредък тук?

-Да,разбира се.-усмихнах му се.Тий не отвърна на усмивката,но кимна и се обърна.Можех да чуя как издиша дълго задържания въздух от него през носа си,докато ходеше пред мен.

Той изведнъж спря,за да наваксам дългите му крака и продължи да ходи бавно до мен.

-Къде отиваме?-попитах,като продължих да гледам напред.

Ксавиър отвори голямата метална врата пред нас и изчака докато изляза.Вятърът беше силен,но можех да почувствам топлина от Ксавиър и не чувствах студа.

-Къде искаш да отидем?-попита.Продължихме да ходим напред със спокойно темпо.

-Нямам претенции.-повдигнах рамене при отговора си.

-Добре,мисля че се сещам за място.-Ксавиър отвърна.Той ме заведе до пътя срещу голямата сграда на колежа.