42

528 37 5
                                    

Вървя по пътя към училище . Сутринта звънях на Кук, но не ми вдигна , затова му писах . Дано не се ядоса , та самата аз вчера разбрах . Вече бях пред стаята . Влязох и там ме чакаше момчето, на което още не му знам името . Оставих си якето на закачалката и му дадох папкака с песента и нахвърлени ноти и записки . Той стана от бюрото, подаде ръка и се здрависахме .
- Здравей . Казвам се Джей .
- Алиса - казах и се усмихнах  , той просто ме гледаше и седеше прав пред мен - Е ще започваме ли ? - прекъснах тишината и най- вероятно потока от мисли в главата му
- Да да .

Часове по късно почти бяхме приключили . Готин е , но не ми харесва ,че седи толкова близо до мен и постоянно ме гледа . Страха в мен постепенно избива . Отдръпнах се настрани и след още два часа бяхме готови .
- Благодаря - казах му на излизане
- Това ми е работата , довиждане .
Усмихнах се леко и излязах . Усетих вибриране в джоба ми . Извадих телефона и меко казано се стреснах . Чонгкук ми е звънял  над 15 пъти . Не е ли видял съобщението ? Вдигнах му и от отсрещната линия се чу адосания му глас .
- Някой се сети да вдигне телефона , а ? Къде беше ? Защо не вдигаш ? Къв е тоя ? Защо не знам за тва по -рано ? Отговаряй ! - викаше
- Добре , спокойно . Дай да се видим и ще ти отговоря , не е нужно да викаш .
- Моля ? Ти чуваш ли се , как да не викам . Да се побъркам ли искаш ? - продължаваше да крещи
- Къде си? - питахме двамата в унисон
- Къде си? - пита ме той пак
- В двора на училище .
- Стой  и не мърдай !- заповяда

Докато преглеждах всичко в папката отново и рових в телефона си, нещо скри слънцето пред мен . Погледнах нагоре и това беше ядосаната фигура на Чонгкук . Станах и се усмихнах , надявайки се , че няма да се караме .
- Много си весела виждам
- Ами да защо не , завърших песента и сега съм доволна !
- Аха , викаш тоз те задоволи и сега си си супер .
- Куки стига глупости
- А сега съм и глупав .. ясно
- Нее стига , извинявай ,че не ти вдигнах . Найстина работихме само по песента , а телефона ми беше на вибрация в якето .
- И какво прави на вибрация ? Оо чакай да не ви прекъсвам ..
- Чонгкук стига ! Сериозно ли вярваш  в такива неща ? И как да ти кажа по- рано като вчера разбрах .
- Идвай - каза и ме задърпа
- Куки ще дойда просто не ме дърпай , пусни ме
Без отговор.
- Пусни ме - извиках , все още ме е страх от такива неща .
- Моля - с треерещ глас извиках отново
Тогава хватката му отслабна и преплете пръстите ни. Забави ход , а аз си отдъхнах .

I need uWhere stories live. Discover now