I need u

19

Когато обичаш , неосъзнато , тялото започва да говори . Говори и разказва повече от всяка дума . Но дали си способен да разбереш този език , да прочетеш всичко в очите на човека ,стоящ срещу теб . 

Бях на входа на помещението, където ще вечеряме . Видях го . Седи там , вгледал се в празното пространство . Толкова аз .. Обзе ме страх  , страх , неудобство да го приближа . Да сме на сантиметри едни от други . Онази топка притеснение се подслони в стомаха ми за пореден път . Изгаряща , дразнеща болка . Напрежение ,минаващо през тялото ти , във вените ти . Каращо кръвта ми да замръзне . 

Приближавах се плахо , опитвах се да не го гледам , но очите си знаеха своето . Като магнити се прикрепиха за него и вместо да гледам , направо го зяпах . Разтърсих глава и леко си тананиках някаква песен , за да се успокоя . Нахъсвах се вътрешно с думите „ Силна си и можеш . Да не ти пука . Ти можеш . Не трябва да те е страх , човек като човек , виждаш всеки ден хора , ти си човек . Всичко ще е наред . " 

Вече бях до масата . 

- Добър вечер-  казах тихо 

- Добър вечер - отвърна ми майката на Кук с усмивка - Миличка изглеждаш стресната и си бледа . Да не се е случило нещо ? 

- Не , не няма нищо . Малко ми беше лошо по -рано , за това може да е . 

Куки все още гледаше в тази посока . Не съм сигурна ,че забеляза , че съм тук ,но така е по добре . 

Сервираха вечерята . От стрес се гъчих ,като прасенце . Културно прасенце , което означава, че не е като прасе ...Ако ядеш много ,но не правиш кочина , тогава пак ли си прасе ? А ако не , на какво да се оприлича ? Мххх 

Докато се угоявах, Кук и една хапка не вкуса . По едно време просто ме погледна и извърна глава . Аз си се замечтах някъде и той се беше отвял в мисли . 

- Колко си приличат .. - каза майка ми - и двамата са отнесени . 

Ох иде ми да им зашия устите и да спрат да ни коментират . Нали беше бизнес вечеря ..уж . Тук има нещо гнило , сто на сто , че са замислили нещо .. 

Знаете ли в инстаграм навсякъде , ама навсякъде ми излизат снимки на двойки . Сладки двойки . Толкова ги обичам и мразя едновременно . Не е честно ! Изглеждат толкова перфектни заедно . Като нареден пъзел , без липсващи части . Дали наистина са така в реалност или всичко е постановка . Вече не знам в какво и на кого да вярвам . Реалността се преплита с илюзията създадена ни от интернет . Там весеки може да е всеки . Дори на чат имаш комфорта да измислиш перфектното изказване ,имаш време да го напишеш , можеш да си човекът ,когото не си . Можеш да си всеки , можеш да си себе си . Но няма как да разбереш кое е истина и кое не е , просто защото всеки има свободата да преначертава всичко .                                                                                                                        Copy and paste , това са хората там . Харесваш си нещо и искаш да го имаш , получаваш го и го снимаш , за да покажеш ,че и ти си го получил . 

И пред кой се доказваш ? Кой го интересува новата ти чантичка на Prada ? Казваме , че мразим завистта , но си я търсим . Защото, когато разберем ,че някой ни завижда си опираме задника чак до тавана .„ Видиш ли аз имам нещо , а той го няма , хаха завиждай ! " 

Хранете егото си , давайте . Интересно ми е до къде ще стигнете така .... ? 

Това си мислих по време на вечерята . В главата ми се появяваха въпроси свързани с Чонгкук  , но бързо ги сритвах в черната дупка в моя свят от мисли .  Беше време да се прибираме , най  накрая . 

- Довиждане ! - каза баща ми на семейство Чон . 

Здрависваха се и се усмихваха едни на други пет часа . 

- Чонгкук прояви малко обноски - каза баща му ядосано 

- Пфф , пожелавам ви лека вечер . - каза той с ирония

Погледнах го в очите и не изглеждаше трезвен . Пушил е трева , май .. очите му бяха червени , друг вариант е да е нещастен и да е плакал или да не е спал . Трудно ми е да го позная в този момент . Каквото и да се е случило , няма да позволя да се проваля просто така ! Не знам защо, но ми пука за него твърде много , за да го оставя . Какво ми става ? Честно казано понякога ми липсва предишното Аз . Тази кучка , на която не и пука за никой . Защото в момента в  ,който това се промени дойде страданието ... Влюбих се и това беше голяма грешка . Грешка ,от която страдах и последствията ги трая до ден днешен . Гледам го и все едно не съм го познавала . Как може за толкова кратко време да се промени ? Чудя се дали след скандала е отишъл в дискотеката и се е напил ? После е изчукал брутално някоя съученичка . Защото съм сигурна , че го може ! И съм убедена , че го е сторил . После е изтрезнял , прибрал се е и се е самосъжалявал с часове .Хвърлял и чупил всичко що види . Крещял е , само и само да не се разплаче . Защото „ не трябва да плаче за боклуци като мен " . Но какви ги мисля ? Заради мен ли ? Да бе да . Предполагаемата случка си остава само фантазия . Той е виновния , явно го е искал и го е постигнал . Защо да съжалява ? Все пак не е като мен , до такава степен да го приеме , че да получи криза . И като казах криза ...