Събудих се, но Хари го нямаше. Намръщих се, не бе оставил никъде бележка къде отива, което леко ме притисни, но след като изпих чаша силно кафе се поуспокоих. Облякох се и бързо се махнах от яхтата, в която преди часове тялото ми се бе огъвало като пружина под това на Хари.
Навън бе мрачно, което леко допринесе за моето настроение. Обадих се на Кейт и се разбрахме да се видим, исках да и разкажа за приказната нощ Хари.
Вървях по улиците умислена за Хари и къде бе изчезнал. Нямаше да му звъня, той трябваше да потърси мен, а не аз него. Това бе нещо, което бях научила от Кейтлин – никога да не търся момчето/мъжа първа. За това прибрах телефона си в джоба на дънките си.
Влязох в кафенето и сканирах пространството, видях къде е Кейтлин и се запътих към нея. Усмихнах й се и тя на мен също. Изглеждаше някак различна, сякаш сияеше.
- Хей, как си? – попитах аз, усещайки че тя също иска да сподели нещо с мен.
- Прекрасно! – възкликна тя и отпи от кафето си, явно бях закъсняла.
- Какво е станало? – попитах аз и тя се ухили.
- Намерих най – прекрасното момче! – засмя се тя и аз се усмихнах.
- Казва се Джейсън, руса коса, зелени очи, хубаво тяло и е адски мил – на един дъх го описа и залетя из облаците, бях забравила да виждам Кейтлин такава. Стомаха ми се сви, когато се сетих за моя Хари.
- Хелън? Какво ти е? – усмивката на Кейтлин се изпари за секунди и тя придоби загрижен вид, мразех когато и развалях щастието, по псувах си наум и разтърсих глава.
- Няма нищо – излъгах гладко. – Преди часове правих секс с Хари – Кейтлин се засмя.
- О, това било, разказвай! – подтикна ме тя и сервитьорката донесе портокаловия сок, който си бях поръчала.
- Ами бе нежен, направи секса приказен, а накрая ми каза, че ме обича, беше нещо – затворих очи, - уникално! – Кейтлин се засмя, както и аз.
- Май някой здравата е хлътнал.
- Да и това ме плаши – оплаках се аз.
Кейтлин ме успокои като каза, че от любовта няма нищо страшно, но аз не и повярвах. Сменихме темата, а аз замълчах за спонтанното изчезване на Хари.
