Отворих бавно очи, спомени от предишната ‘екшън’ вечер се завъртяха като лента в главата ми. Сетих се за прекрасното чувство на победа и то над господин Хари Стайлс, усмихнах се глупаво, бях му натрила носа отново. Е първото натриване не бе толкова сполучливо като вчерашното, което означаваше че имам някакъв напредък, усмивката ми стана още по – широка.
„Нека ти Стайлс”!
Прозях се. Изпънах гърба си, а след това бавно стъпих върху студения под. Тялото ми изтръпна, което ми напомни как изтръпвах при горещи дъх на Стайлс по кожата ми, усмивката ми помръкна, сетих се за смучката, която все още ‘красеше’ врата ми. Мразех го от дъното на душата, но същевременно умирах за неговият допир.
„Каква ирония само!”
Дотътрих се до прозореца и отново се прозях, може би не трябваше да ставам толкова рано, но не ме свърташе на едно място след вчерашния успех. Със замах махнах завесите и слънцето проникна в стаята, придавайки някаква живота на мрачната стая. Погледнах през прозореца с мързелива усмивка, наистина бе приятно да си починах от шума, да имаш време само за себе си.
Черно ауди , отново то! Паркира пред къщата, вдигайки навсякъде прах. Какво искаше отново този Стайлс? Не му ли стигаше вчерашната загуба та искаше отново да вкуси горчивия вкус на провала.
Но вместо рошава, къдрава коса видях оранжева и дълга.
„Майка ми!”
Свъсих вежди и само продължих да наблюдавам как майка ми излиза бясна от колата. За мое учудване бе с светло – розова риза без ръкави и черен панталон с висока талия. Изглеждаше ...
„ Както трябва”
Сега наистина приличаше на бясна майка, а не като предишните случаи – вбесена проститутка, на която не са платили достатъчно. Чух дразнещият шум от звънец и викът на майка ми, викаше името ми и даже от втория етаж настръхнах. Не се бе случвало отдавна да чувам страховитият вик на майка ми.
Бързо излязох от стаята и зашляпах с боси краката по стълбите. Бях пред врата, затаила дъх припомняйки си, че няма от какво да се плаша. Чувствах се като петгодишно дете, което е счупило любимата ваза на майка си. Но поне ако бях петгодишна щях да знам защо майка ми бе гневна, а сега не знаех. Погледнах през шпионката и видях, че и гадният Стайлс бе зад майка ми, мислех че е дошла сама!
