Мина час от както не бях виждала Хари, това беше добре, нали? или ставаше все по - лошо. Ръцете ми се потяха от напрежение, главата ми щеше да експлодира. Знаех, че не трябва да казвам, но винаги обърквах нещата. Защо бях такава? Защо съм толкова наивна? Защо?! Дъха ми спря когато, чух звънеца на вратата. Очите ми се забиха в дръжката, след което тялото ми бавно изпадаше в паника.
" Вдишай Хелън"
Бавно пристъпих към врата, надигайки се на пръсти в опит да погледна през шпионката. Ник.
"Ник, това е Ник"
Сърцето ми заби по - силно, когато отворих вратата. Бях спокойна от една страна, че това е той, но от друга не. Лицето му имаше вид на ядосано момче, което туко що му бяха откраднали играчката. А този поглед рядко се срещаше при него. Преглътнах тежко, след което му позволих да влезе. Все още мълчахме, никои не казваше нищо. Гледах Ник в очите, както той мен. Погледа му ме изпиваше. Не знаех, какво да кажа, положението ставаше все по - неловко и по - напречено. Реших да по - охладя страстите, като поне нещо кажа.
- Ник какво има? - разтревожено, дори вече плачевно изкарах аз. Погледа му които се забиваше в мен, ме изгаряше. Ник се намуси повече, след което ме погледна лошо. Облиза бавно устните.
- Къде беше, вчера, ония ден, преди 2 дена, преди 1 седмица? Къде беше тези дни? - започна той гръмко, като натрапчивия му тон ме изненада. Поех си дълбоко въздух, след което реших да започна с лъжите си.
- Бях с Кейтлин - е това си беше истина, да, но другото. Просто щях да премълча истина.
- Лъжеш ме. - отбеляза той.
" От къде пък знаеш ти?"
- Ник, просто спри с това. Знаеш много добре, проблемите ми с майка ми, за това дойдох при Кейтлин за няколко дни. - категоричния ми тон, го накара леко да се замисли.
- Не мисля, така.
" Какво?!"
Ник никога, не бе ми отговорил така, или просто не познавах тази негова страна. Бях уплашена, дори повече от това. Исках да разбера какво толкова знае.
- Кажи ми тогава, какво мислиш ти? - насърчих го аз.
Ник бавно пристъпи към мен оголвайки мястото на смучката, след което бавно се отдръпна от мен.
- Не смятах, че ме мислиш за толкова глупав.
- Не Ник, това стана случайно.
