mine

27

Отключих и телефона и блокирах номера му, след което го изтрих. Не съм ревнив, но пазя това, което обичам и е мое. Минавайки покрай банята, чух душа и влязох. Знаех кой е вътре. Махнах си черната тениска и боксерките и дръпнах завесата, към ванaта. Имаше пара, защото явно водата беше гореща. Промъкнах се зад нея и започнах да я галя по раменете и надолу до бедрата. Тя подскочи, но след това се обърна и ме целуна. Очаквах да бъде ядосана и след това да ме убие, но не тя беше биполярна.
Тя ме притисна в стената, но аз я спрях.

-Стефи, не се насилвай.-казах аз.

-Правя каквото си искам.-каза и сложи ръцете си на врата ми и ги предвижваше надолу.

Хванах и ръцете и я обърнах с гръб към мен. Сложих шампоан на ръцете си и започнах да го разтърквам из цялото и тяло. За първи път от толкова много време се чувствах спокоен, че никой няма да я докосне. Тя отново се обърна към мен и ме целуна. Започна от устните ми и продължи надолу, докато най-накрая стигна до корема. Попита ме:

-Искаш ли да продължа надолу?

-Ъмм...да-казах аз.

-Щях да продължа ,ако не беше ме излъгал за това с тоалетната. -каза тя ,взе си кърпата и дрехите, след което излезе от банята.

О, боже това момиче ме подлудява.

(Гледна точка на Стефи)

Излязох от банята и влязох в стаята си. Облякох си една черна тениска и черните дънки, които бяха скъсани на коляното.

Слязох при Тервел, защото исках да ми обясни какво се случва. Беше седнал на дивана и гледаше земята, като се беше облегнал на дланите си. Отидох и го прегърнах.

-Кажи?-злобно каза той.

-Не знам какво става, но искам да ми обясниш всичко.

-Не е сега момента.-каза и ме избута.

-Знаеш ли колко спокойно беше без теб? Почувствах Денис по-близък. Сякаш той беше моя по-голям брат.

-Ако искаш си иди при него тогава.

-Да отиде при кого?-попита Денис, слизайки по стълбите.

-При който си иска да отиде, аз се махам.

-Никой не е виновен, за това, че не споделяш, не говориш и подобни. Искам просто да сме като преди.-отговорих.

-Нищо няма да е като преди.-каза той, ставайки от дивана.

-Не! Знам, че не си тръгнахте заради Виктор. Няма логика, защото той не е толкова лош, а и ти не си страхливец. Или си?

-Стефи, престани!-каза бесен той.

-Не, няма! Открадна ми най-добрата приятелка, вместо да вземеш сестра си. Остави ме и си тръгна. Искаш още да те наричам мой брат?-казах, отивайки към него. Видях как голямата му ръка се спуска към мен, когато някой я стисна толкова силно, че Тервел изохка. Беше Денис, който изглеждаше много ядосан.

-Какво ти е виновна сестра ти,че шибаното ти гадже е уличница и те е зарязала?-изкрещя Денис.
Щом чу тези думи Тервел събори Денис на земята и започна да го налага с юмруци.

-Прав си. Не е виновна тя, ти си ми винвен.-каза Тервел.
Тогава се чу скърцането на входната вратата и Вивиан влезе.

-Аз дойдох само....О,боже какво става?-каза тя, като видя Тервел върху почти припадналия Денис.

-Ти ставаш Виван. Моля те укроти Тервел.-казах аз почти плачейки.

Тя отиде до Тервел и го дръпна. Хвърлих се върху Денис със сълзи на очи.

-Добре ли си? Денис? Кажи нещо.

-Нещо.

-Ела с мен.-казах и му помогнах да стане. Той избърса една сълза с палеца си и излязохме вън. Денис влезе в колата си и ми отключи вратата. Отворих я и седнах на седалката.

-Не беше нужно...-казах едвам, като издърпах ръкава си, за да избърша кръвта, която се беше разтекла от носа му.

-Не бих оставил нещата така.-каза, хващайки ръката ми.

-Не искам да се прибираме.

-Няма да го правим.-каза той и запали двигателя на колата.