22

909 58 0
                                    

Вивиан и Тервел ми липсваха ужасно много. Имах нуждата да чуя гласовете им. Сякаш имах нуждата Тервел да дойде и да ми се разкрещи за нещо.

С Денис е различно, защото той е на настроения. Не мога да разчитам на него. Поне не си води придобивките у нас, но ме представя за негова сестра. Докато обмислях тези неща си правих закуска, но се порязах, когато се сетих за моментите си с Денис. Не бяха нищо специално, но за мен значеха много.

Тръгнах към моята стая, защото там имах някакви лепенки. В кухнята също би трябвало да има, но Тервел беше прекалено сакат и ги ползваше постоянно и не знаех къде са. Докато се върна, Денис вече беше седнал на масата и ме чакаше.

-Какво?-попитах го злобно.

-В цикъл ли си?-попита и отиде да си прави кафе.

-Не е твоя работа.

-Значи си.

-Не съм, просто се държиш ужасно.

-Не винаги мога да се държа мило с теб, съжалявам.

-Знам, но се съобразявай.

-Няколко дена се държах много мило с теб. Трябва да се държа гадно за да не се влюбиш.

-В теб? Никога. Не се нуждая от теб.

-Както кажеш, Стефке.-каза и отпи от чашата, гледайки ме.

-Не ме гледай, защото ще дойда и ще те фрасна.-заплаших го.

-Не бъди бебе. Много добре знам, че после ще съжаляваш.

-Какво ще ми направиш?

-Нали не искаш брат ти да ни завари така пак?

-Онова беше по общо желание...-казах и осъзнах колко глупаво прозвуча.

Сложих си ръката на устата и се обърнах преди да ме е видял.

-Стефке, нали не изпитваш нищо към мен?

-Разбира се, че не.

-Детствена ли си?-каза той грубо.

-Аз...ъмм. Не мога да ти казвам всичко, нали.-казах,замазвайки положението, и му намигнах.

Отидох в коридора, обух си обувките и тръгнах към училище. Нямаше да чакам Денис, защото той щеше да ме бави много, а аз исках да се видя със Скарлет и Марк. Извадих си слушалките, защото мразех тишината, когато съм сама. Караше ме да се депресирам. Вървях около половин час, когато видях едно момче, което рисуваше. Бях любопитна, защото винаги съм мечтала да се науча да рисувам, но просто нямам талант.

Приближих се без да ме забележи, но той се обърна рязко и ме стресна. Имаше кафява,вързана на опашка коса, зелени очи и беше опасал риза в черните си дънки.

-Харесва ли ти?-попита той. Гласът му беше нежен, но монотонен.

-Разбира се!

-Не е една от най-прекрасните ми рисунки, но...

-Не, наистина е прекрасна!

-Благодаря! Между другото аз съм Стивън.

-Стефи. Повече ми харесва "момчето от парка".

-"Момичeто таен агент"? Не, звучи тъпо.

-Ще се видим пак, защото ще закъснея за училище, нали?

-Тук съм през повечето време.

-Добре, чао.-казах и помахах, усмихвайки се. Видях часа и осъзнах, че закъснявам с 10 минути.

Имах математика и знаех, че тази ужасна госпожа няма да ми го прости.

Влязох в училище и се запътих към стаята.
Почуках и отворих вратата, но те още не бяха започнали час. Седнах си на мястото до Денис, но той беше много ядосан. Личеше си по изражението му. Дали е от разговора ни сутринта?

-Махни се от тук.-каза той.

-Моля?

-МАХНИ СЕ ОТ ТУК.

-Няма. Накарай ме.-казах, а той стана и ме избута със стола.

-Какви са тези филми? Какво ти става?-попитах го. Той не каза нищо, но стана и излезе.

Тръгнах след него. Исках да съм подкрепата му в този момент, както той беше моята, когато аз страдах. Вместо това, го заварих да се целува с онова момиче, което ме мисли за сестра му.

mineWhere stories live. Discover now