26

850 49 12
                                    

Гледах го със злоба. Той тръгна към мен, а аз го замерих с телефона си. Не исках да се приближава до мен след това, което стана със Стивън.

-Махни се!-казах и започнах да усещам притеснение.

Черният лак от ноктите ми бе почти изчезнал. Когато съм притеснена става така.
Денис седна на леглото до мен и се облегна. Бях с гръб, но усетих ръката му на рамото си. Сякаш ме молеше да се обърна с лице към него. Не исках, защото той ме изкарваше от равновесие и ме караше да не знам какво чувствам.

-Виж...съжалявам. Не исках да му направя нищо.
Обърнах се и го погледнах с погледа да млъкне. Той започна да се приближава, карайки ме да изгубя контрол.

-Защо го направи?-попитах го аз.

-Защото те обичам и не мога да те гледам с друг.-каза и ме целуна страстно. Усетих как сърцето ми започна да бие.

Приближих се още към него и усещах тялото му до моето. Само допира му ме караше да се чувствам добре. Той ме положи на леглото внимарелно. Застана над мен и започна да целува врата ми нежно, но изведнъж захапа мястото.

Изстенах тихо, след което той тръгна да навдига блузата ми. Бях забравила за Стивън, но не трябваше. В главата ми се въртеше само едно.
"Не го прави, престани, не." Трябваше да реша, кое да слушам.

-Не, Денис.-казах едвам. Бях опиянена от допира на студените му ръце и топлия му дъх.

-Искаш го, Стефи.-издишах тежко, когато той се наведе отново и ме целуна, сваляйки блузата ми.

-Обичам, когато не можеш да ми устоиш.-казах аз.

-Я, не се отваряй.-каза той.
Започна да докосва нежно устните ми и надолу. Това ме накара да настръхна. Слезе надолу към дънките ми и разкопча копчето. Целуна корема ми и засмука леко.
Чу се почукване на вратата, а аз избутах Денис от леглото и го замерих с възглавницата да се скрие. Вивиан нахлу без да пита втори път, а аз закрих голото си тяло.

-Ъмм, защо си без блуза?-попита тя, сядайки на леглото.

-Така...спя?-отговорих.

-Всеки си има различни фетиши. Забрави. Как си, какво става?

-Не е сега момента да говорим за...

-Какво става с Денис?-попита тя, заинтересована.

-За това...

-Ходите ли? Защо толкова ти обръща внимание?

-Не ми обръща внимание? Ходя със Стивън.

-Озни бездомник, за когото брат ти говори постоянно?

-Да... същия.

-И какво се случва между вас? Целувате се, секс?

-Не е твоя работа, нямаше те толкова много време, обади ми се два пъти. Ти си тази, която трябва да разказва.

-Защо си толкова груба? Просто попитах.

-След седмица пак ще изчезнеш. Изгуби ми доверието. Ти и Тервел.

-Знаеш ли, забрави. Махам се.-каза, стана от леглото и излезе.

Усетих чувството да се скараш с човек, който е бил много важен с теб. Денис стана и седна до мен. Подаде ми блузата и ми помогна да я облека. Погали косата ми и ме сложи да седна в него.

-Остави я, тя се промени. Не е същата.-каза той монотонно.

-Не бях права за всичко, което казах.

-Няма значение. Важното е, че си моя и аз съм твой. Всичко друго може да се поправи.

-А Стивън?

-Познавам го...

-Какво?

-Не е добър човек. Преди време бяхме в едно училище. Той беше няколко години по-голям, не помня колко. Тормозеше всички и продаваше трева на целия ми клас.

-Сега е друг.-прекъснах го.

-Хората не се променят, Стефи.

-С мен е друг...

-Мислиш, че се държа гадно с теб? Виждал ли си ме как се държа с другите.

-Знам, че не съм ти безразлична, но и ти не си ми.

-Нямаш избор. Ако трябва ще отида и пак ще се сбия с него.
Обичам те, разбери го.-каза той, а аз като рефлекс се хвърлих върху него и го целунах.

Усещах как времето спира и е само за нас, но утре ще бъде трудно да оправя всичко, което направих.

Кой предпочитате
Денис или Стивън?

mineTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon