mine

0.1

  Казвам се Стефи, на 16 съм и в момента съм в Лос Анджелис. Живяла съм на много места. Може да се каже, че тук ми харесва и искам да остана. Майка ми и баща ми загинаха, но благодарение на брат ми преживях нещата по-добре. Липсват ми, но не мога да променя нещата. Брат ми се казва Тервел. Има кестенява коса, на 18 е и вече е взел книжка, в която се фука все едно му е наследство. Той не ми обръща много внимание, защото през повечето време го няма. Бил е на толкова много купони, че броя им сигурно е равен на космите на косата му. Самочувствието му е по-голямо от на нормално 18 годишно момче и да, той е красивия в семейството, но това не му дава право на мнение сред обществото. Ще ми се да имах някого, с когото да мога да обсъждам женските си проблеми. Може би това беше от липсата на майчината обич и разбирателство, но не си я спомням много каква беше. Тервел винаги е бил до мен ако е нещо много важно, така че за сега съм добре.

Приятелката му е от онези момичета, които се мислят за нещо повече от другите, само защото са руси. Не я харесвах, а и се караха постоянно, понеже той не можеше да бъде във връзка със само едно момиче. Спеше у нас всеки ден. Чувала съм всичко от тяхната стая, а в най-лошия случай съм нахлувала без да знам, че са там. Добре, че живеем сами, иначе Тервел до сега да е изгонен. Понякога дори спя с възглавница на главата, надявайки се да помогне. Споделям сутрините си с тях и се опитвам да задържа добрите си отношения с нея, които съществуват само в главата ѝ. Виждаше ми се свястна и привързана към него, но за Тервел тя беше само бройка.
  
    В училище имам приятели, но повечето само се правят на такива, като Мартина. Бях забелязала, че се държи странно напоследък и усещах, че скоро ще ме остави. От друга страна най-добра приятелка Скарлет и нейното гадже Марк са много разбрани. Обичат се, не се карат, пламъкът се вижда в очите им. Може би беше маска пред другите, защото съм сигурна, че няма връзки без караници. Въпреки това, си бях близка с тях. Приличаха на близнаци и поради факта, че бяха постоянно заедно ги мислеха за такива и това ги изнервяше. Косите и на двамата бях светло кестеняви, като очите им. Марк се държеше добре с мен, но Тервел го ненавиждаше, понеже го има за прекалено задръстен.

Всяка седмица имаше партита, които не завършваха добре (Тервел ходеше и ми разказваше). Всички се напиваха, повръщаха, пак пиеха и пак повръщаха. Не исках да ме имат за задръстена или за тази, която не пие, няма гадже, не спи с всеки и така нататък. Те са мазохисти... Имаше момчета и  момичета, които бяха целите в татуировки, което аз от части одобрявах. Това е начин да изразят мислите и чувствата си. Всяка татуировка има смисъл. Аз от друга страна не бях готова, да си направя, защото ме беше страх.

Имаше едно момче, което е с мен от първи клас и винаги ми е привличало погледа, но той не се обвързва и очевидно не търси нещо сериозно. Всяко момиче сигурно е минала през него. Единственият ни разговор беше в осми клас, когато му поисках химикал, а той каза, че няма. Кой започва разговори така? Ами...аз.