Искаш див секс?Искаш драма?Искаш простащина?Е,добре дошъл на точното място.....нищо не е такова каквото изглежда и нищо не свършва така както предполагаш.
Хората имаха часове,затова не беше шумно.Запознах се с директора,беше много мил.Около 40 годишен.Той ми обясни че присъствието ми ще предизвика еуфория.Не се и съмнявах.Все още тук в Калифорния не ми се беше случвало да ме преследват фенове.Имаше мили хора които искаха снимки,но не и тълпи скандиращи пред дома ми.В Вегас беше така.Там не можех да ходя спокойно в молла или пък да си се разхождам просто ей така.Там винаги имах охрана и внимавах къде кога ходя.Беше ми дошло вповече наистина.Затова не исках и тук да има подобни неща.А в Италия направо от слизането ми от самошета групи от хора ми се нахвърляха,тичаха след колата ми и крещяха когато ме видят.Запознах се с учителите които нячаха часове и изведнъж се чу звънеца.Всички заизлизаха от стаите и се вкупича в кръг около мен.Не можеха да повярват че седя пред тях.И се започна със снимки и автографи и глупости.От крясъци изведнъж всичко утихна.Напраеиха път на нещо иши някой.И пред мен се появи Федез прегръщайки Лорън
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Зачудих се защо още е с него при всичко това което и причини.Но нещо се пробуди в мен,завист.Чиста доза завист.Федез се смееше когато изседнъж ме погледна. -Киара?Какво правиш тук? -Трябваше да свърша някои неща,от утре започвам училище. -Моля?Кога изтекоха 2 седмици? -Ъ Федез ся не мк е до теб.Почвам и толкоз.И кво пак си се забил с тая? Тръгнах към изхода,всички ме гледаха.И изведнъж видях Виви свита на кълбо,плачейки. -Виви,какво става? -Киара?Ти па кво прайш тук? -От утре започвам,но защо плачеш? -Не е твоя работа. -Да шрава си преди беше моя работа,но сега нова ли си намери.Виви писна ми,когато ти говоря или излизаш от стаята или демонстративно си гледаш тела.Когато те питам какво става ти ме отрязваш?Ако си си намерила нова просто кажи.Изморих се от тези игрички. -Махай се бе човек.Не разбра ли че не ми е до теб? Сърцето ми се сви,но продължих напред.Качих се в таксито.Прибрах се и седнах на дивана.За 2 седмици не мърдане ходенето днес ми дойде вповече.Нямаше какво да правя затова за пореден път отворих instagram. ~~~~~~~ Около 2 часа седях на телефона.Когато Федез и Ви....и Вирджиния се прибраха.Виви не ме погледна,а Федез държеше торби в ръцете си. -О почистила си.Не трябваше да се изморяваш. -Не беше кой знае какво. -Ще ви водя на вечеря. -Мен не ме брой.-Каза Виви -И мен....-казах аз -А не не.Ти ще дойдеш. -Не казах. -Аз казах да. Не ми се спореше.Пък и не ми се седеше вкъщи.Федез ми връчи торбите.В тях имаше рокля и храна.Отидох да се приготвям понеже с рози крак щеше да ми отнеме часове.
