Глава 1

246 14 0
                                        

- Боже мой, ще се побъркам...как така все на мен се случват такива неща.....

От най - малко половин час се въртях в тези малки и тесни улички. Започвах да се побърквам, къде забога е изходът. Тук е като лабиринт. Само, ако знаех, че в Сеул става толкова студено
вечер.......щях поне да си взема яке, ама аз, бавно загрявам.

Ето така бях облечена:

Реших да си погледна телефона, за да видя колко е часът

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Реших да си погледна телефона, за да видя колко е часът. Беше 19:30.

Както се бях замислила, видях силна светлина идваща откъм отворена улица....ГЛАВЕН ПЪТ. О Господи, най - накрая. Усмивка грейна на лицето ми.

Тъкмо се бях зарадвала, че съм се измъкнала от това зловещо място от което ме побиваха тръпки, и зад завоя чух тежки и лениви стъпки. Явно бяха доста хора, защото се чуваха стъпките на може би около 4 - 5 човека. Реших да се скрия зад един кош за боклук, защото това място никак не ми изглеждаше безопасно. Особено вечер, пък и не знаех кои са тези хора. Стъпките се приближаваха все повече и повече. Накрая видях 4 момчета - не изглеждаха особено дружелюбни. Май бяха някаква група гангстери. Единият от тях държеше бутилка с алкохол.

Мислех си, че опастността щеше да отмине, ако продължавах да се крия зад коша за боклук. Бях права, но тъкмо, когато щяха да ме подминат телефонът звънна...

- Оу, неее - изшептях почти незабележимо - сега ли намери да ми звъниш Изабел...( най - добрата ми приятелка )

Както вървяха и се смееха с отвратителните си пиянски гласове, изведнъж всички се заковаха на място.

Сърцето ми затуптя бързо, както никога досега. За първи път в живота ми не знаех как да постъпя. Да бягам ли, да стоя ли?!!? Не знам....

*Непознат глас*

- Ей, я провери зад този кош, да видим какво си имаме.

The Voice of LoveStories to obsess over. Discover now